Archive for 19.06.2015

С уважение….

Уважаема госпожо Министър на Вътрешните Работи,

Имам въпрос, който днес ме гложди цял ден. Да не би да преборихте организираната престъпност, да хванахте всички криминално проявени и да осуетихте всички замислени обири, убийства, изнасилвания и грабежи? Чудно ми е, защото вчера криминална полиция се занимава с мен и моите близнаци. Имах неблагоразумието да поискам да им направя задгранични паспорти, пък се оказало, че не присъствам на адреса по лична карта. Проблемът стана огромен, когато се обади въпросният районен полицай и аз му казах, че съм при родителите ми с децата, защото съпругът ми замина в чужбина да работи. Той трябвало, цитирам „да докажа, че тези деца съществуват“. Каква била тази работа, как ще съм на друг адрес, не можело така.

Случаят е следният (за тези, които не знаят): През 2013 година си продадохме апартамента и отидохме да живеем в апартамента на приятел в центъра на града. Не ни поиска наем. През 2014 вече трябваше да си сменя адресната регистрация, защото все още бях със старата, на онзи апартамент, който не беше вече наш. Тъй като нашия приятел имаше проблеми с документацията на апартамента, в който живеем, дойде с мен в общината и направихме регистрация в другия му апартамент. Толкова. Нищо нелегално. Просто нямам къде другаде да се регистрирам. Можех да го направя на адреса, на който живеят родителите ми, но тук пък сестра ми е собственик, тя живее в САЩ и не може да дойде в общината и да се съгласи аз да се регистрирам на този адрес. Отивам да подавам документи за паспорти на децата. Вписват им ЕГН-тата и веднага излизат на адреса, на който съм регистрирана аз. Естествено. Пускаме всички документи, взимат си ми таксата от 20 лева за двата паспорта, снимат децата и намусената лелка на гишето казва, че на адреса следва да дойде районен полицай, който да НАПРАВИ ПРОУЧВАНЕ. Това проучване никъде не го пише. От там нататък следва абсурд след абсурд.

Въпросният районен полицай ми звъни и настръхва при новината, че съм отишла с децата при родителите ми, защото съпругът ми е заминал в чужбина. След два дни ми звъни друг полицай, който ме моли да отида в районното управление, че имало нещо да се оправя с това проучване. Отивам. Идва полицаят, но не е районният, а е цивилен. Казва да го последвам и по стълбите нагоре ме уведомява, че са извикали собственика на апартамента, в който съм регистрирана, защото много било заплетено всичко. Стигаме до трети етаж и изненадващо влизаме в Отдел Криминална полиция. В кабинета следва очна ставка. Познаваме ли се със собственика? Естествено, че да! Защо съм регистрирана в неговия апартамент, живея в другия, пък сега дори съм при родителите ми на трети. Обяснявам защо. Отговор – ама не може такива партизански истории, бе госпожо! Ми един ден ще ви съставим акт за нещо и ще го пратим на този адрес, пък вие няма да живеете там. Ще трябва да ви издирваме с Интерпол, пък вие няма да сте на този адрес. Ахааа, и до Интерпол стигнахме! Следващ въпрос – в този апартамент, в който сте живяли има ли ваши неща още? Има, защото не сме се изнесли, паспортите на децата ги правим точно с тази цел. Казвам, че съм в процес на изнасяне, опаковане, продаване на мебели и техника. Следващ въпрос – имате ли неплатени сметки на този адрес? Ми, то се знае, че имаме, след като съм била там до преди 5 дни. Новите сметки за ток и вода още не са излязли. И изненадващо криминалният полицай ми казва – добре тогава, до една седмица трябва да сте оправили всичко в този апартамент, защото после ако не си оправите взаимоотношенията, все някой ден това ще стане наша работа. Колегите сигурно няма да ви подпишат становището за паспортите на децата, защото имате много неоправени въпроси. Или ще трябва да си оправите взаимоотношенията с вашия наемодател до седмица и той да се обади, че всичко е наред, или ще трябва да си направите нова адресна регистрация. (Което значи да дам още 60 лева за нова лична карта и паспорт, но това просто няма как да стане, защото аз фактически няма къде да се регистрирам. Всъщност, има къде, но няма как, защото сестра ми я няма, за да даде разрешение да се регистрирам на нейния адрес) Цялата тази „среща“ не е протоколирана и беше абсолютно неформална. Днес разбирам, че районният полицай няма да подпише становищата на децата и няма да им издадат паспорти.

Та, уважаема госпожо Министър, мога ли да смятам, че преборихте престъпността? И по кой член, алинея и точка смятате мен за престъпник? Защо платих такса от 20 лева за издаване на документи на двете ми 3-годишни деца, а издаването всъщност ми е отказано? Защо Отдел Криминална полиция се занимава с отношенията ми с наемодателя ми? Защо Криминална полиция се интересува кога ще си изнеса багажа от апартамента, кога ще си платя сметката за тока и водата? Редно ли е да упражнявате тормоз над един обикновен гражданин в мое лице, за да издадете паспорти на децата ми? Кой ще ми върне парите, платени за двата паспорта на децата ми, след като ми е отказано издаването им? И всъщност, не мислите ли, че това би било едно перфектно дело за дискриминация, след като моите права за придвижване в рамките на Европейския съюз са нарушени? Последно искам да разбера как са издадени паспортите на децата на всички цигани, които бяха напълнили самолета до Лутън преди седмица? Всички знаем по колко цигани се регистрират на един адрес. За всички паспорти на децата им ли е имало посещение на районен полицай и викани ли са родителите им в Криминална полиция на разпит?

Уважаема госпожо Министър на Вътрешните работи, аз не искам да живея в България. Ще ви улесня, Вас и подчинените Ви, и повече никога няма да се занимавате нито с мен, нито с децата ми, защото просто няма да бъдем тук. А Интерпол ще може да ни намери на момента във Великобритания, по простата причина, че там тази бюрократщина за един адрес не съществува. Ще бъдем веднага регистрирани на съответния адрес без дори да видим униформен полицай. Дори ще Ви изпратя картичка от града, в който ще живеем. Ще изпратя и на Отдел Криминална полиция също. Дано да се свържат с Интерпол своевременно и да ги уведомят къде се е преместила престъпничката на деня.

Знам, че живеем в страната на абсурдите, но това премина всички мои очаквания. Знам, че страната не могат да напускат осъдени престъпници, а аз вчера за първи път видях полицията отвътре. Но въпреки това, няма да мога да напусна страната с децата си. Когато Вашите служители ме извикат следващия път, ще отида на срещата с адвокат, обещавам Ви. Силно се надявам след два месеца да мога да помахам на родителите ми от Терминал 2 заедно с децата ми. И никога повече да не се върна тук…

С уважение,

Таня Георгиева

Advertisements