1-3 месеца – хвърляне в дълбокото и живот насън


Малко предисловие:

Жоро от месеци ми повтаря само едно: „Пиши в тоя блог всичко, което ни се случва с близнаците, защото по-нататък ще забравиш повечето неща, а и ще бъдат много полезни за хората.“ Еми, ето, започвам. Борис и Лора вече са на една годинка, някои неща със сигурност са се изгубили през всичкото това време, ама като си с две деца мозъкът ти се изглажда по-бързо и „качествено“. 🙂

И така. На 25 януари 2012 година станахме родители. Доста по-рано от очакваното, но важното е, че не бяхме неподготвени. Много държахме всичко да е готово и купено предварително, дрешките изпрани и изгладени, кошарите сглобени и подредени, количката налична, кошниците за кола чакащи. И когато Борис и Лора се появиха непредвидено рано на този свят, ние просто ги приехме с цялата радост и щастие, без да се притесняваме, че нямат какво да облекат. 🙂

Върнахме се от родилния дом съвсем нормално и спокойно, а близнаците издържаха геройски първото си голямо пътуване от Стара Загора до Ямбол. Бяха толкова мънички и дребнички, че направо да те е страх да ги пипнеш. Всички дрешки, които бяхме взели им бяха огромни, въпреки, че купувахме размер „новородено“. Памперсите бяха размер 1 и лепките отпред се припокриваха доста. 🙂 Лора беше двукилограмова феичка, а Борис – 2600.

Първият месец мина като в транс. Не знаехме кога лягаме, кога ставаме, по колко пъти на вечер се будим…Имахме една голяма тетрадка, в която записвахме часовете, в които са хранени Борис и Лора, но толкова бяхме замаяни, че през повечето време забравяхме да записваме в нея. 🙂 Но пък тетрадката е добра идея, особено при близнаци, защото идва момент, в който се чудиш последно кой си хранил. Не е като с едно дете.

Моето кърмене беше провал, поне аз го смятам за такова. Сега от позицията на вече минала по този път виждам грешките си и все си казвам „…така трябваше да направя, еди-кое-си беше грешно“, но… вече е минало и не мога да го върна. Ще знам за третото дете. 🙂 Кърмих Борис успешно един месец, после стана трудно. Той се сърдеше, крещеше, извиваше се. Не можех и не можех да намеря удобна поза, винаги бях изчекната в някакви невероятни пози, прегърбена… Непрекъснато бях мокра, овъртяна в едни салфетки, които подгизваха от кърма, защото когато Борис сучеше от едната гърда, от другата течеше като чешма. Ама, кой да се сети да сложи помпата за кърма от едната страна, а от другата страна да си суче детето… Освен това, аз мразя да ми е мокро. Мразих се направо! Бельото ми, дрехите ми…всичко подгизваше! През цялото време чаках да дойде моментът с регулиране на кърмата, да дойде удоволствието от кърменето…Четях по разни форуми как другите мами си кърмят бебетата и си гледат филмчета, или направо заспиват… Чаках ги тези моменти! А те така и не дойдоха! Лора не се научи да суче, беше много нервно бебе, въртеше си главата, мъчеше се да засуче, ама нямаше и много силички. И така се наложи за нея да изцеждам кърма. Спаси ме електрическата помпа! Ей, това чудо на техниката е невероятно! 🙂

Сагата с кърменето, изцеждането и нервите продължи 4 месеца. Когато кранчето пресъхна бях толкова облекчена! Знам, че е много тъпо това, но е факт, че чаках всяко кърмене със страх.  Спирането на кърменето доведе един огромен разход в семейния бюджет – адаптираното мляко. Но за това в друга публикация.

В началото бебетата обикновено спят, ядат и пълнят памперси, които са много вървежна стока при близнаците. 🙂 Нашите бебета не бяха ревливи, въпреки че Жоро на всички разправяше как реват. Но след няколко разказа на приятели за техните истински ревливи деца, се отказа да обвинява нашите без основатена причина. Той като татко имаше право на 15 дневен отпуск, който беше направо жизненоважен за мен. Помощта му беше незаменима! Все имаше някое бебе пльоснато върху него и спящо. През нощта ставахме заедно, давахме заедно шишета с кърма и адаптирано мляко, разнасяхме сърдити бебета, а на сутринта обикновено се събуждахме всички заедно на леглото, сгушени и с изненада установявахме, че е 10:00 часа. Никога не е имало нощи, в които да не спим, да разнасяме с часове ревящи бебета. Да, плакали са, събуждали сме се, но най-много за 15-20 минути. Сега осъзнавам, че са били направо идеални бебета. 🙂

Picture 264

Тези гащеризончета бяха мънички, минитюрни. И въпреки това, краката на Лора стигаха до средата на крачолите. 🙂 Бяха мънички и сладки бебчета! Обожавах някой от тях да заспива върху мен. Обикновено заспивах и аз. 🙂 Обичах да ги гушкам, да ги целувам, да си ги мачкам, да си ги разнасям напред-назад. Това с разглезването е пълна глупост! Как едно бебче на 30 дни да разбере, че не е само, че има мама и тате, които го обичат? Как да се почувства уютно, удобно, спокойно, ако не с прегръдка и целувка? Ние носихме и гушкахме нашите бебета непрекъснато. Затова те израстнаха щастливи и усмихнати деца, които знаят, че винаги могат да дойдат и да се гушнат в нас. Не са разглезени, не искат да ги носим непрекъснато, напротив, искат да си играят и да щъкат из стаята.

Общо взето, първите три месеца са време, в което се опознавате с близнаците, разбирате кой какъв характер има и разбирате колко сте силни самите вие. Самата аз разбрах, че мога да се справя с много неща. Бях от сутрин до вечер сама с две бебета, кърмих едното, другото храних с шише, сменях памперси, приспивах, говорих, гушках, целувах, преобличах, давах капки против колики…. Бях супер мама! И все още съм! 🙂

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: