Протест

Протестирахме днес. Национално. Дали ще ни изпълнят желанията? Отговор – друг път. Една усмихната заместник-министърка каза, че пАри нема, сори, оправяйте се.

Исканията – обвързване на майчинството от втората година с минималната работна заплата, семейно подоходно облагане, увеличаване на детските надбавки, построяване на нови ясли и детски градини и създаване на нови места за деца, подобряване на условията в настоящите ясли и детски градини.

Е, отидохме…бяхме трийсетина майки, татковци нямаше. Имаше гладни и ревящи бебета. 🙂 Журналистите снимаха, взимаха интервюта и си тръгнаха. С тях си тръгнаха и повечето майки. Цялата дандания беше един час. Покрай нас минаваха много майки с колички, но не спряха. Това е тяхно право, но… на приказки всички сме много силни, обичаме да спорим във Фейсбук, да пишем гневни статуси, да псуваме НОИ, когато ни забави детските надбавки, а когато стане време да изразим гнева си явно, изведнъж се оказва, че те парите ни стигат, защо трябва да ходим да се излагаме.

Аз реших да се изложа, че и интервю дадох, че и децата си изложих. Защо ли? Защото не искам да бъда принуждавана да си пращам децата на ясла догодина, когато ще са на година и осем месеца. Какво трябва да правя великите 240 лева майчинство? За какво по-напред да ги дам? За памперси ли…ще ми стигнат за 8 пакета…за храна ли…адаптираното ни мляко е 26 лева за кутия, едно пюре от евтините е 1.80…за дрехи ли…детските дрешки са доста по-скъпи от нашите, а омаляват главоломно бързо, обувките също….При нас всичко е по две. Някои ще кажат – който си е раждал повече деца, да си ги гледа. Ми, аз си ги гледам, ама то само с гледане не става. В крайна сметка, аз също плащах данъци докато работих и не искам нищо даром.

Децата са бъдещето на тази страна, но те намаляват с всяка година. Скоро бъдещето ни ще бъде под въпрос.

Ето как протестират Борис и Лора. Борис си каза всичко на висок глас, така съм го учила. Лора го подкрепи. 🙂