Без паника!

Без паника! – гласи надписът на вътрешната корица на Пътеводител на галактическия стопаджия. А пък аз си мисля, че всички бебета трябва да ги изписват от родилния дом с една такава голяяяма табела. 🙂 В дните, когато бяхме в болницата за бебетата се грижиха в неонатологията, а аз бях заредена с един куп информация от книги и интернет. Теория и само теория. Ама, както всички знаем, теорията няма нищо общо с практиката. Действителността ни удари през лицето с мокър парцал и разби на пух и прах всичките ми „знания“. Но…не се паникьосах. Повтарях си много, безброй пъти, че ще се справим и така стана.

Борис и Лора се родиха в навечерието на една люта снежна буря. В деня на изписването навън беше „топло“, само -10 градуса, валеше сняг, който трупаше върху стария. Аз бях занесла в неонатологията дрехи за 5-6 деца. Хич не знаех как трябва да се облекат бебетата. Все едно щяхме пеш да си ходим от Стара Загора до Ямбол. 🙂 В крайна сметка сестрата, която ги обличаше, редуцира дрешките до нормално количество. Качихме вързопчетата в колата и тръгнахме на първото им пътешествие. Хареса им. 🙂

В момента близнаците ни са на три и половина месеца и  положението е изненадващо спокойно. Вече. И докато не ми е изфирясало от главата, ще напиша тук едно списъче с важни неща, които ние научихме в движение.

1.  Не слушайте и не се хващайте за бабините деветини, които ще ви съпътстват през цялата бременност. Не си режете косата, не си пипайте корема, не казвайте предварително името на бебето, не купувайте нищо преди да родите…и още, и още глупости. В такъв случай накрая ще отидете да раждате като кошница в главата, а у вас няма да има и един чорап за очакваното бебе. Таткото ще се лута като муха без глава по детските магазини с непосилната задача за три дни да купи обзавеждане за детски кът, дрешки, памперси, корито и т.н. В по-лошия случай с него ще има или тъща, или неговата собствена майка и нещата, които ще са купени за бебето ще са избрани само от бабите, защото „те повече ги разбират тези неща“. Накрая ще се окажете с един куп терлици и дебели дрехи, защото „детето трябва да е облеченко добре“, нищо, че навън може да е 30 градуса.

Направете си кефа и си пазарувайте заедно с таткото преди да се роди бебето. Никой не може да ви каже кога да започнете. Купувайте когато и каквото си искате.  Ние започнахме с едни дъъъълги списъци, които постепенно редуцирах до по-приемлива дължина. 🙂 Имайте предвид, че много неща ще ви подарят роднини и приятели. При нас стана така, че купихме само малко дрешки и една кошница за кола (втората пак ни я дадоха приятели). Всичко останало беше подарък – като започнем от бебешките кошари и количката и стигнем до играчките. Благодарим на всички роднини и приятели!

2. Имената на децата. Тук вече нещата са сложни, поне за някои. Никога не съм разбирала традицията децата да се кръщават на баби и дядовци. И без това традициите вече не са това, което бяха, ние решихме да сме на терсене и да си кръстим децата Борис и Лора, демек на никой. 🙂 Бебетата са уникални и трябва да си идват на този свят с уникални, техни си имена.

Естествено, свекърва ми и свекър ми се разсърдиха и, колкото и да е странно за всички хора около нас, отказаха да ни виждат и до сега не са видяли бебетата. Бях си казала, че няма да коментирам, но не мога да се сдържа и реших, че трябва да си го кажа. По-голяма простотия от това да се разсърдиш за едни имена не съм виждала. Не прави чест и на двамата да изолират така сина си. Каква майка ще си, ако откажеш да виждаш собствения си син и неговите деца, които той е чакал толкова години?!??! И още нещо много важно: моята свекърва няма никаква заслуга за човекът, който е станал Жоро. Той е мил, прекрасен, добър и изпълнен с любов ВЪПРЕКИ нея. Могат само да съжаляват, че не са свидетели на порастването на тези малки и щастливи бебчета!

3. Посрещането на бебето след изписването. Като се върнахме вкъщи от болницата пропуснахме с най-голямо удоволствие една супер глупава традиция – събирането на цялата рода и посрещането на бебето. За мен е недопустимо да се върнем с двете бебета у нас и там, вместо да ни е спокойно и хубаво, да е пълно с хора, които пият и ядат, веселят се, а после си заминават и ние оставаме да чистим след тях. С удоволствие пропуснах тази лудница. Вместо това имахме страхотна изненада от сестрата на Жоро – специално поръчана торта за близнаците. С удоволствие си я хапнахме!

4. Оставане на майка или свекърва веднага след изписването „да помага“. Можете най-спокойно да пропуснете и тази част. Хич не е страшно едно къпане, нито смяната на памперси, нито носенето на бебе. Нали все пак трябва да се започне от някъде. Няма как да се научите, ако не се хвърлите в дълбокото още от първия ден.  От болницата си мечтаех да се приберем у нас на спокойствие! Не исках никой да ми къпе бебетата, да ги храни, преоблича, носи, гушка… Това са си моите бебета и исках само аз и Жоро да си ги гледаме. Естествено, беше ни странно вкъщи, но се справихме. Изкъпахме си ги съвсем успешно, сменяхме си им памперсите, гушкахме си ги. Жоро си взе двете седмици бащински отпуск и по 24 часа беше до мен. И успяхме!

5. Леко отричане на №4. Не казвам да отказвате всякаква помощ. Има моменти, когато тя е мноооооого необходима. Към двайстия ден започнаха коликите, Жоро тръгна на работа и решихме, че за известно време ще отидем в моите родители, за да имаме помощ поне вечер като сме всички заедно. Благодарение на майка и татко успяхме да излезем 3-4 пъти с Жоро сами. 🙂

6. Кърменето. За мен то свърши бързо. Не мога да давам съвети за нещо, с което не можах да се справя. Кърменето е супер важно за бебетата, така че, ако имате кърма, кърмете докато можете.  В нашия случай Лора нямаше никакви силички да суче. Въртеше си главичката на всички страни, отваряше една малка устичка и се плезеше, а кърмата течеше по лицето й. Борис пък, сука около 2 седмици нормално и после започна да прави такива циркове, че очаквах времето за кърмене със страх. През нощта водихме много сериозни разговори с него, заплашвах го, че ще го оставя гладен, а той ми отговаряше с неистов рев. 🙂 Дереше се в истерия, огъваше се на дъга, риташе ме, блъскаше ме с юмруци….Издържахме така два месеца. Накрая реших, че ще храня и двамата с изцедена кърма. Още два месеца. Към този момент кърмата ми е на привършване и караме на адаптирано мляко. Което пък е толкова скъпо и толкова бързо свършва, че не знам къде ще му излезе краят. Скоро ще им дам по едно кебапче на Борис и Лора и толкова! (шегувам се, разбира се! :))

7. „Слушайте“ бебето си! Не се придържайте към правила и норми, измислени за книгите и списанията. Бебето ви плаче от глад на два часа вместо на три? Ами, нахранете го! Хранете го на колкото и часа да поиска! Бебето спи и пропуска ядене? Не го будете! Щом си спи, значи му се спи и не е гладно! Ние в началото се хранихме супер хаотично – на по един, два, три часа. Различно количество изяждаха, повръщаха и пак ядяха….Беше хаос, но пък оцеляхме. Сега си имаме режим, или нещо подобно, който самите близнаци си направиха и всичко е толкова по-лесно!

8. Гушкайте бебето си! Целувайте го, носете го, галете го, говорете му, усмихвайте му се….Не слушайте приказките на другите, че ще го разглезите. Бебетата трябва да се чувстват обичани, а как да стане това, ако не чрез допир, погалване, целувка, прегръдка? Нашите бебета са толкова гушкани и целувани, че ако беше истина това за разглезването, сега щяхме да имаме две глезени и своенравни деца, вместо тези две спокойни и усмихнати слънца. Противно на очакванията, те си заспиват съвсем нормално сами, без да очакват да бъдат разнасяни из стаята. А ние не се лишаваме от удоволствието да заровим нос в топлото и нежно вратле на някой от двамата и да чуем щастливо писукане и лекичко кикотене.

9. Не си навличайте децата. Не се изкушавайте да обличате децата с по три ката дрехи. Така само ще се изпотят и ще се обринат. Миналата седмица видях малко момиченце, облечено с дебел панталон и шлиферче, закопчано до брадичката. Правилно познах, че е с баба си. Навън беше 30 градуса. Бабите винаги искат да навличат внуците. Нашите бебета никога не са имали плетени терлици, плетени елечета, жилетки и т.н. А са родени януари месец. Съблякох ги по къс ръкав и боси крачета още в първите дни, когато се показа топлото слънце.

10. Обръщайте внимание на себе си! Това, че имате дете не значи да се откажете от фризьора, гримовете, хубавите дрехи и обувки. Винаги  можете да намерите 10-15 минути за един бърз грим. Аз си открадвам от времето, когато сутрин бебчетата ми спят след закуска. Набързо се гримирам, приготвям си дрехи за излизането през деня и съм доволна. 🙂 Освен това, гледайте да си поспивате с бебето, когато сте вкъщи. Недоспиването ще е перманентно, но това не ни пречи да почиваме във всеки удобен момент.

11. Да не ви пука от хаоса вкъщи! Къщата ви няма да избяга, просто ще стане по-разхвърляна. Но пък е време да осъзнаете, че дните на съвършен ред у дома свършиха! Колкото и да чистите и подреждате, лудницата ще се връща все по-голяма и по-голяма. Аз не чистя и не готвя. Правим го двамата с Жоро от време на време. 🙂

До тук само 11, като се сетя още ще пиша пак. 🙂

Общо взето, месеците до сега минаха като сън. Бебчетата ни бяха едни мънички и прозрачни топчици в началото, а сега вече са усмихнати и щастливи дечица.