Детството…


Както обещах, това е продължението на предната ми публикация. Знам, че много от вас ще си кажат, че първо трябва да имам деца и после да давам акъли, но… все пак устата на една учителка не може да бъде затворена лесно. 🙂

Така, както вече писах, фен съм на Ленор Скенази и по-точно на свободното отглеждане на децата. Не съм имала свои деца до сега, предстои ми и това приключение, но пък съм работила с много деца. Никога не съм била привърженик на прекалените забрани, на прекаленото внимание и вманиачаване. Нямам представа накъде ще изтрещя като родя, но много искам нашите деца да могат да опознаят света по свой начин и да бъдат себе си, а не отражение на нашите амбиции. Винаги съм се дразнила на бабите по градинките, които непрекъснато крещят на внуците си да не бягат, защото ще паднат, да не се качват на катерушките, защото ще се ударят, да не се заравят в пясъка, защото ще се изцапат….и още много НЕ, НЕ, НЕ… За какво тогава извеждате децата навън?

Аз също съм падала, удряла съм се, цапала съм се, но съм изживяла страхотно детство. Двете със сестра ми бяхме качени на върха на черешата ни, от където по цял ден ядяхме черешки, без дори да се сетим да ги измием. И родителите ни не натякваха за това. Играли сме на гоненица, криеница, прибирали сме се в 22.00 вечерта. Катерихме се по един гараж и крадяхме смокините на съседите. 🙂 Въпреки че нашият двор беше пълен със смокинови дървета.

Когато свърши предучилищната, трябваше да се измисли какво да ме правят цяло лято преди първи клас. Няколко дни ходих с майка и татко на работа, докато не ми омръзна да ме вдигат в 7 часа и… една сутрин казах, че оставам у нас. Оставиха ме. Поисках да оставят и сестра ми с мен, а тя беше почти на 4 години. Оставиха и нея. И оживяхме. Не само това, ами ни беше и забавно. Хапвахме си доматки и краставички от градината на татко, филии с лютеница и сирене, плодово прясно мляко в пликчета и бяхме СВОБОДНИ. Организирахме си войни, момичета срещу момчета, с пръскане с вода от шишета Веро. Обикновено нашата къща беше крепостта на момичетата. 🙂 В резултата на всичко това ние израснахме ЩАСТЛИВИ деца.

Ще кажете, че сега времената са други. И ще бъдете прави. Но, значи ли това, че децата ни трябва да бъдат подтискани? Трябва ли да им забраняваме простички неща като бягането навън, катеренето, ровенето в пясъка, събирането на камъчета и буболечки? Трябва ли да им насаждаме страх от опасност от всичко, което ни заобикаля? Не възпитаваме ли така параноични и невярващи в собствените си способности деца?

Преведох втората статия от блога на Ленор, след онази с метрото. И пак напълно я подкрепям.

Ще убие ли снегът вашето дете?

 Posted on April 1, 2008 by lskenazy

 Има ли някакъв сняг около вас? Ако има, направете си услуга и изяжте една шепа от него. Дайте и на детето си. После изчакайте да видите дали ще умрете. Ако не умрете – а това няма да стане – ще бъдете щастливо освободени от предупреждението ВНИМАНИЕ, ВАШЕТО ДЕТЕ МОЖЕ ДА УМРЕ ОТ ПРАВЕНЕ НА ОБИКНОВЕНИ ДЕТСКИ НЕЩА, в този случай от микробите в снега.

Новина: В снега има бактерии. Както и във всичко останало. В случая със снега, изследователи наскоро разбрали, че понякога от снежинките се създава някакъв вид бактерия, която причинява заболявания при боба и доматите. Ако вашето дете е боб или домат, почистете го добре. 

 Но тъй като повечето от нас нямат деца-растения, историята веднага стартира от съвсем друга платформа. „БЯЛОТО НЕЩО Е ПЪЛНО С БАКТЕРИИ” крещи едно вестникарско издание.  „ЯДЕНЕТО НА СНЯГ ЗАСТРАШАВА УДОВОЛСТВИЕТО НА ДЕЦАТА”, „ИЗСЛЕДВАНИЯ ПРЕДУПРЕЖДАВАТ ЗА ОПАСЕН СНЯГ” – което, между другото, не е изрично посочено в изследванията. Винаги нащрек и винаги готови да бъдат бдителни, много от майките минаха в състояние на паника (което те естествено приравняват с отговорност).

 „Ние вече говорихме с нашето 7-годишно дете за опасността при яденето на сняг. В него има много бактерии и микроби и можеш да се разболееш.” – разказва майка на име Уитни

 Жената, стояща до нея веднага казва: „В неделя изкарахме кучето си навън и веднага си помислих: Това куче не би трябвало да яде от снега”

 Вижте сега – кучетата ядат сняг, седемгодишните ядат сняг. И освен ако седемгодишните не са яли от снега, който са яли кучетата, всички ще се измъкнат от това живи и здрави. И винаги ще бъде така. Ако започнете да се тревожите за всеки малък микроб на света, ще свършите с решението да затворите детето си в стерилен балон

 Някои майки изглежда са стигнали вече до това решение, ако вземем предвид тези, които присъстваха на сбирката на Майките-управители в сряда, където аз имах презентация и обсъждане с тях.

 „Наскоро чух, че никога не трябва да си поръчваш нарязан лимон в ресторанта, заради досега му до плотовете в кухнята.”, казва Робин, майка на 5-годишно момче. И въпреки че тя обича да си поръчва диетична Кока Кола и да дава лимончето от чашата на сина си, „Това вече няма да се случва. Има прекалено голяма опасност да се разболее.”

 „Лично аз не давам на децата си да ядат леда от чашите, когато пътуваме със самолет, защото четох за бактериите.”, това казва друга майка – Карън.

 Имаше и още една, Рене, която не позволява на сина си да пие вода от чешмата в Ню Йорк – същата вода, която никога не е била причина за масова смърт измежду 8 милиона човека, живеещи в този град. „Аз пия само тази нова норвежка вода, която се добива от глетчерите”, казва тя. И само такава вода дава и на своя син-тийнейджър.

От кога започнахме да се нуждаем от вода, докарана от глетчер на 5000 километра, за да сме здрави? И не трябва ли да се притесняваме повече за самите глетчери, отколкото за няколко бактерии?

Много майки днес изглежда се гордеят със способността си да „сканират”  хоризонта за всяка минимална като прашинка заплаха, а после я взривяват с гаубица. Без сняг, без лимони, без лед, без вода от чешмата. Какво остана? Не съм сигурна. Но знам, че това не е детство.

 Взето от тук: http://freerangekids.wordpress.com/2008/04/01/is-snow-going-to-kill-your-kid/

Advertisements

3 Коментари

  1. Posted by Yana on 29.11.2011 at 9:12

    хахаха! Това за снега беше забавно! 🙂
    За мен ти имаш повече право да даваш акъли, гледаш чужди деца и имаш по-широк поглед над нещата.
    Дерзайте!
    Мисля, че ще сте страхотни родители!

    Отговор

  2. Posted by Вили on 02.12.2011 at 23:19

    И 36-годишните ядат сняг, не само 7-годишните. :о)

    Отговор

  3. Родена си за детска градина! И големите обичат да си играят със снега, ако съдим по мен 🙂

    Отговор

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: