Дзен, или изкуството да си стоиш вкъщи…


Някои ще си помисли, че е голям кеф да не ходиш на работа, да спиш по цял ден и да гледаш филми. Е, да ви светна, не е чак толкова прекрасно! Не работя от края на май месец и скоро ще станат цели 5 месеца гледане на филми. Вече не ми се гледат. Честна пионерска! 🙂

Преди 20 дни минах и през серклаж. Та, хайде да обясня какво е това, като съм почнала да обяснявам всички процедури….:) „С обща анестезия (пълна упойка) на шийката на матката в областта на вътрешния отвор се правят шевове с копринен или найлонов конец, а в редица случаи се слага специален пръстен.“ – това пише в чичо Гугъл. На мен май ми сложиха пръстен, ама не съм се задълбавала в подробности. Приеха ме в МБАЛ „Свети Иван Рилски Чудотворец“ в Стара Загора на 29.09 следобед, сложиха ме в родилното отделение в стая с една мама и нейното току що родено бебче. Взеха ми кръв, урина, правиха снимка на диванетата и така. На следващия ден ме взеха сутринта, заведоха ме в операционната, позабавлявахме се с анестезиолога (не знам дали е задължително всички анестезиолози да са зевзеци, ама до сега не съм попадала на сърдит и темерутест анестезиолог 🙂 ), слушахме едно бясно диско по уредбата, направо очаквах всички да ударят по една пета и да изтанцуват нещо в стил Джон Траволта и „Треска в събота вечер“, по някое време ми пожелаха приятни сънища и…се събудих след час в моята стая. После си постоях до вечерта с включена система с Магнезий и антибиотици и това беше. Нямах болки, нямах никакви неразположения, чувствах се прекрасно. За това допринесоха и докторите и акушерките от болницата. За първи път се почувствах човек в болница. Говориха ми на ВИЕ, което за мен е направо странно, идваха и ме наблюдаваха много често. Да не говорим за условията в тази болница. Вярно, че е частна, но си работи и със здравната каса и за операции и процедури само си доплащаш по техния ценоразпис. Всяка стая е с баня и тоалетна, ама такава, дето не можем да си позволим да си направим у нас. Съответно, банята е заредена до последно с хигиенни принадлежности, които са необходими за родилките – три размера превръзки, тоалетна хартия, течен сапун…Бебетата са при майките си, но за тях се грижат акушерките – идват на определени часове с готови шишета с адаптирано мляко, вода, сменят памперси. В същото време насърчават всички майки да си кърмят децата, показват, обясняват, дават помпи за кърма на всеки, който иска. Това е моята болница! Вече реших окончателно, че там ще се появат на бял свят близнаците ни, защото ще бъдат посрещнати като бели хора, съответно и с мен ще се държат така. Оказа се също, че татковците могат да идват по всяко време, за тях няма часове за свиждане. Никой не ги пита „`ко прайш ти тука“… Абе, място за сравнение с ямболската болница няма! Все едно са на различни планети…Което е тъжно…

Иначе, вече се стряскам като мина пред огледалото, защото го заемам почти цялото. Понякога ми липсва старото ми слабо тяло и като се сетя, че имам още три месеца да раста на килца, ме хваща депресия направо. Има дни, в които се харесвам и такива, в които не мога да се гледам. Хормоните ми бушуват и ме карат да рева за всяко малко нещо, колкото и глупаво да е то. Нощният сън го отписах съвсем, защото гърбът ме боли зверски, не мога сама да си обувам обувките, да не говорим каква гимнастика правя с чорапите….

И въпреки това, въпреки всички маловажни и големи неразположения, въпреки лошите настроения понякога, аз съм щастлива. Аз съм най-щастливата! Когато ми стане тегаво, тъжно или депресарско, мислено си фраскам един шамар и се усмихвам. До сега си мислих, че е грешно да се оплаквам и да мрънкам. Все пак толкова години чакахме тези бебета, сега остава и да се оплаквам…Ама, разбрах, че е глупаво да се правя на герой. Всеки има своите слаби моменти и е съвсем нормално да си помрънкам малко. 🙂 После все идва моментът, в който някой ме изритва бясно в корема ми, прави ми бабунка и ме кара да се смея на глас. Тогава забравям всички глупости, които съм си мислила и които са ме вкарвали в депресивни състояния.

И още нещо да си призная – чакаме момче и момиче, Борис и Лора. Вече ме сърбят ръцете да започна да купувам разни неща. Една от причините да издържам лесно затворена у нас е правенето на списъци и планове. Знам всички сайтове за детски стоки, всички марки колички за близнаци, всички сгъваеми и несгъваеми легълца, дрешки, козметика….Абе, аз съм жената-план, ей! 🙂

Та, това правя засега – нищо особено, стоя и си пазя бебетата. Което, всъщност, е най-важната и отговорна задача на света! 🙂

Advertisements

6 Коментари

  1. Опала Танче,

    Поздрави и от нас 🙂
    Радвам се, че си намерила „твоята“ болница за бели хора и е чудесно че го споделяш за да знаят и други за това.

    Продължавай да пазиш „диванетата“ (много ми хареса израза – аз плзвам „какви деца? – изроди са т’ва“).

    Поздрави и целувки! (на Жорката само поздрави)

    P.S.
    Моля те разделяй текста с параграфи (празен ред) по-често, че ми се изпотиха очичките докато го прочета 🙂

    Отговор

    • Данчо, аз параграфите ги слагам като започвам различна темичка да обсъждам. Иначе, няма смисъл да накъсвам разказа. 🙂

      Отговор

  2. Posted by Kokona on 21.10.2011 at 14:37

    Хехе, Таня, много готина публикация:) Оправи ми следобедното кръвно с положителна емоция 🙂
    Имената на бебоците са страхотни! По-хубави няма накъде:)

    Хубаво е, че има такива болници в БГ, и все още има Хора – Доктори, за които ние простосмъртните, също сме човеци:)

    Усмихнат ден! И ако гледаш д-р Хаус, изтегли си от новия сезон 1-2-3 серия :Р

    Отговор

    • Ааааа, мислиш ли, че не съм ги гледала вече първите три серии? :))) Гледам де що има излязло. :))))

      Отговор

  3. Posted by Калина on 10.01.2013 at 8:44

    Мило момиче, аз съм от Ямбол също, но живея в Стара Загора- много добре ми е позната уви, фалшиво прехвалената болница Иван Рилски. Жалко, че е трябвало по този начин да разбереш колко струва прехваленото им здраве.
    А чисти дамски превръзки има във всички частни болници в града:))

    И ето какво се е случило накрая –

    „Трябваше да раждам в частната болница “Свети Иван Рилски” в Стара Загора. След месец докторът ми каза, че иска да направим секциото на 10 февруари. Плацентата беше узряла и калцирана на места, бебетата си бяха добре и растяха. Съгласихме се. Питах и какво да правя, ако нещо стане и бебетата тръгнат да се раждат по-рано. Отговорът с усмивка беше: “Ще стискаш!”. Той се съгласява да вляза в болница и ми предлага държавната АГ болница в Стара Загора.“

    Гледай близнаците със здраве! Просто – жалко за доверието ти към онези печалбари:))

    Отговор

    • Всъщност, аз съм много доволна от доктор Бузалов и от болницата. И съм му много благодарна, че ме насочи към държавното АГ. Там неонатологията е на супер ниво и ако нещо се беше случило с близнаците, а бях родила в „Иван Рилски“, щяха пак да ги пратят в държавного АГ. Тогава аз щях да и стоя сама в частната болница, а децата ми щяха да са сами в АГ-то. После щяха да ме пускат по един път на ден на свиждане, а както тогава имаше грипна епидемия, и свиждане нямаше да има. Частната болница си има ценоразпис, който ми беше предоставен и никой не ми е искал допълнително пари за нищо. А в държавната…. платих си на анестезиоложката, защото ми каза „как добре се била погрижила за мен, каква хубава упойка ти сложих, пък и ти беше яла 4 часа преди секциото и направо живота ти спасих.“ Там олекнахме с 50 лева. Една от акушерките в интензивното ме преследва чак и като ме преместиха в родилното отделение да ми напомня да не я забравя, че цяла нощ след секциото се е грижила за мен… Там не познаха и не дадох пари. Но изглежда не им бяха достатъчни седемте пълни торби с почерпка, която донесоха роднините ми веднага след секциото. Това не мога да го разбера. Знам, че заплатите им са малки, но и моята учителска заплата е малка, а не ходя да си искам пари от родителите, защото толкова добре съм се грижила за децата им, нали?!?!

      Доверието ми си е напълно оправдано и си мисля, ако някой ден имаме трето дете, да си го родя в „Иван Рилски“.

      Отговор

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: