Рапсодия в бели престилки


Никой не обича да влиза в болници, аз също, но пък никога не съм се страхувала. Щом ми казват, че трябва, значи трябва. Не правя драми. Но, имам особено мнение за ямболската болница и то се потвърди миналата седмица, която изкарах там.

Приеха ме в понеделник с кървене. Докторът, който ме прие и прегледа ми хареса, не съм го виждала преди, но пък обяснява добре, показва ми на екрана на ехографа всичко и ме успокоява, че бебчовците са добре, но е хубаво да остана за наблюдение поне три дни. Оставам. Идва една акушерка и ми слага система. На въпроса ми какво е лекарството в банката, отговорът е: „Ще изтече бързо, не се притесявай“. Обичам да ми говорят на ТИ.

Вторник. Докторът същия, кървене няма, ама боли. Разбирам, че трите дни ще станат повечко. Бият ми Папаверин през няколко часа и дупето ми е синьо още на втория ден. Питат ме акушерките кой ме е насинил, казвам ВИЕ. „Ааааа, тука не правим такива неща, не може от нас да си така синя!“ Оставям ги да се мислят за непогрешими. По някое време питам едната акушерка, може ли докторът и днес да ме види на ехографа. Отговор: „Че защо?“. Ми, не съм ли в болница?!?! Ако трябва ще ме гледат по два пъти на ден. Така и не извикаха доктор. Отварям скоба и обяснявам. Въпросният видеозон е включен денонощно и е в стая точно срещу моята. Използва се по 2-3 пъти на ден и то все за разни момичета, които не са пациентки на отделението за патологична бременност. Идват разни, преглеждат ги и после си отиват. Междувременно получавам „мил“ съвет от една акушерка: „Ми, като те боли, ще лежиш!“. Пък аз не съм тръгнала да тичам…

Сряда. Визитация, друг доктор на смяна, отново кървене. Човекът идва, отваря ми голямата папка и му става интересно. Говорим си много, обяснява ми някои неща и казва, че иска да ме види на ехограф. Най-после! Оказва се, че едно от ембриончетата, които редуцирахме вече го няма, та от там идва кървенето. Обаче, ми изписа едни инжекции, че дори и ми ги сложиха, от които няма никаква нужда. Дори ми каза, че трябва да си ги слагам чак до края на 16 седмица. Връчихме на Жоро рецепта и той купи цели 5 броя. Естествено, моята докторка каза, че това е пълна глупост и ми останаха две ампули , които подарих на едно момиче, което има истинска нужда от тях. После разбрах, че този доктор „обича“ така да тъпче бременните с всякакви лекарства, които са възможни. Междувременно, ми казаха, че не трябва да се движа много, а Жоро ми донесе лекарства. Оказа се, че асансьорът не работи и нямаше по никакъв начин да се съглася да слизам и да качвам три етажа. Решихме, че ще даде лекарствата на една санитарка. След 10 минути въпросната дойде намусена, тръсна ми торбичката с лекарства на леглото и ми се сопна: „Не можа ли сама да слезеш да си ги вземеш?“, казвам, че мога да сляза, но не мога да се кача, защото няма асансьор. Великият отговор беше: „А, няма асансьор, той тръгва спира, трябваше да опиташ повече.“ Както казах, обичам да ми говорят на ТИ.

Четвъртък. На смяна е една възрастна докторка, на която не знам дали да споменавам името. Влезе в стаята ми, седна на отсрещното легло, не ме погледна нито веднъж. Наистина. Пита ме имам ли проблеми, казах, че ме боли. Пак без да ме погледне ми изписа още 6 Папаверина, но по два пъти на ден и…си замина. Всичко това автоматично означаваше, че няма да си тръгна поне до неделя. Вече не можех да спя обърната на една страна, само по гръб, защото всичко ме болеше от инжекциите. В този четвъртък ми доведоха съквартирантка – Стела, с която поне си изкарахме добре до края. И на нея не й дадоха никаква информация за системите, само по обясненията за страничните ефекти разбрахме, че в банката има Магнезий.

Петък. Нищо интересно. На визитация дойде един възрастен доктор, който протропваше по коридорите с едно огромно сабо. 🙂 Вече се побърквах в тая болница. Ако беше за инжекциите Папаверин, можеха да ми ги слагат и вкъщи.

Събота. Денят, в който щяха да уморят моята съквартирантка. Рано сутринта й пуснаха пак система с Магнезий, която върви много бавно. След редовната доза инжекции в 6 сутринта и двете заспахме. По едно време, навън вече беше светло, Стела ме събуди и ме помоли да отида до акушерките и да им кажа, че я тресе. Виждам, че започва да трепери и бързо отивам. Акушерката ме поглежда гадно и ме пита“Тресе ли я? Че от кво ще я тресе?“. Казвам й, че ако дойде, може и да разбере. Отиваме в стаята, а Стела вече се тресе неудържимо. Много й е студено, стиска зъби и вдига температура 38.7 за пет минути. Изключиха й системата, сложиха й инжекция аналгин, пуснаха й друга система с бистър разтвор и я завиха с две дебели одеала. След двайсетина минути започна да й минава. Идва същия възрастен доктор от предния ден на визитация. Вместо да спре Магнезия на Стела, той казва, че няма смисъл от система в 10 вечерта, само в 2 часа следобед да й сложат нова. Идва следобедът, на нея й бодват системката и пак се унасяме в сън, защото просто полудявахме от скука. След един час Стела пак ме събужда и казва, че започва да настръхва, да отивам при акушерките пак. Ситуацията е същата. Почти. Този път е по-зле. Непрекъснато треперене, направо до степен подскачане в леглото. Не може да си поеме въздух от треперенето и се чува как хрипти при опит да диша. Ноктите й са сини, устните също. Температурата е 39.3.  Не може да отговори на нито един от въпросите на доктора, защото трепери ужасно много. Навън е жега, а тя е завита с двете дебели одеала. Следва същата схема от сутринта – аналгин и система с бистър разтвор. Дойде шефа на отделението. Опита се да поговори с нея, да я разсее, стоя много при нас. Мина й отново след около 20 минути и най-после решиха да не й слагат повече система с Магнезий. Беше очевадно, че прави алергична реакция, но на докторите им трябваше втори такъв пристъп за да разберат веднъж за винаги, че няма да стане работа с Магнезия. Не знам, останах безмълвна, шашната, ядосана и ми стана някак тъжно, че в моя роден град няма кой да се погрижи за бременните жени адекватно, с внимание…

Неделя. На визитация е докторът, който ме прие в понеделник. Зададе ми най-чакания въпрос – искам ли да си ходя. 🙂 Естествено, че искам!!!! Прегледа ме на ехографа, разбра се, че редуцираните ембриони вече ги няма. А нашите близнаци си бяха екстра. Едното си поспиваше, другото си танцуваше. 🙂 Поговорихме си надълго, обясни ми доста неща и ми каза да си стоя вкъщи, да не се връщам на работа и да не правя нищо, което изисква по-голямо движение. Накрая завърши с думите: „Като те гледам колко си „стройна“, ако изкараш до 35 седмица, трябва да ти дадем медал.“ Е, какво да направя като съм мини и само 1.55? 🙂 Приготвям се за 10 минути и съм готова за тръгване. Бебчетата са добре и аз летя! Стела ще остане още малко заради треската и вдигнатата температура. За дните, в които е там никой не я погледна на видеозона, поне след вдигането на температурата да видят как е бебето й. Вече не се учудвам….Излизам от болницата на бегом.

Едно от най-неприятните неща в патологията бяха циганките. В болницата е направен ремонт скоро, който и в момента продължава. В патологията са сложили ламиниран паркет във всички стаи и са боядисали стените. Хлебарки вече няма. Ремонтирани са банята и тоалетните. Да, ама циганките си влизат в тоалетната и после не пускат водата. Просто не знаят от къде, кога са виждали тоалетни със сифон???? Оставете това, ама те и вратите на тоалетните не си затваряха. Влизам аз и виждам, че всички врати са отворени. Какво беше изумлението ми, когато открих, че всички са заети!!! Санитарките миеха тоалетната два пъти на ден, в останалото време ми се налагаше непрекъснато да затварям вратата, за да се отърва от ужасната смрад, тъй като стаята ми беше точно отсреща. Банята я ползвахме само ние двете със Стела. 🙂 Хич не се изненадах. В сряда всички 5-6 циганки влязоха дружно в банята и се изкъпаха заедно, като през цялото време се кикотиха и викаха. Това беше. Изглежда сряда е ден за баня. 🙂

Ако имах възможност да пътувам в деня, когато ме приеха, в никакъв случай нямаше да вляза в патологията на ямболската болница. Изживяването е меко казано неприятно.

Advertisements

15 Коментари

  1. Posted by beberok on 17.08.2011 at 22:47

    Нямам думи за отношението на болничния персонал и на докторите!!!!! Дано за напред всичко е на ред и не се налага повече да ходиш там :*

    Отговор

  2. Posted by Дидка on 17.08.2011 at 23:40

    НЕ харесвам това Танче! 😦 Тъжно, но фактология в нашата страна…не си мисли, че в София, не се случват подобни истории…всеки ден
    … 😦

    Отговор

  3. Posted by Вили on 17.08.2011 at 23:46

    Ужас… направо заслужават да напишеш официално оплакване! И ти, и Стела…

    Отговор

  4. Posted by Nora on 18.08.2011 at 7:15

    За съжаление в почти всички болници е така. Това отношение,което описваш си е напълно нормално 😀

    Радвам се,че ти си добре,дано и Стела е!

    Отговор

  5. […] Никой не обича да влиза в болници, аз също, но пък никога не съм се страхувала. Щом ми казват, че трябва, значи трябва. Не правя драми. Но, […] Прочетете повече -> WordPress.com Top Posts […]

    Отговор

  6. Posted by Mariana Mincheva Kovacheva on 18.08.2011 at 13:49

    Здравеи ,Таня .Казвам се Марияна преди четири години по неволя на съдбата ми се наложи да вляза в същото това отделение за патологии.Тъи като бях с голяма киста, известна наша Ямболска лекарка ме лекуваше с антибиотици .По незнаини обстоятелства беше стигнала до становище, че ще ме излекува ,но въпреки прегледите на видеозон не бе открила моята 7 седмична бременност.В този период си правех и бани с с билки препоръчани за кистата които после разбрах предизвикват аборт.След двуседмично лечение аз започнах да вдигам 38 градуса температура,посетих отново лекарката и тя откри моята бременност ,каза че ще се оправя и ме прати у дома .Болките ми се усилиха температурата също получих кървени и ме взеха посред нощ в болница.Така започна същата история като твоята но с киста или по точни пукната в корема с малък кръвоизлив.През ноща един лекар ми обясни че ако не се оправя ще ме оперират сутринта и така ме оставиха на пост и молитва с кръвта в корема да чакам.Чаках сутринта ме болеше биеха ми за задържане същото като на теб говореха на ти и не казваха какво ми преливат в системата.Така два три дни в болки и температура не ме оперираха и ме успокояваха че детето е наред ,въпреки че аз усещах че не е.Никои не знаеше какво ми е те дори не знаеха за какво съм влязла защото кистата я нямаше,караха ми се защото ме боли и питам как съм и искам да ме прегледат.След като мои близки вдигнаха скандал на третия ден бяха строени и принудени да ме прегледат на видео за да разберат имам ли все още ембрион.Гледаха ме въртяха ме цъкаха и тази същата възрастна лекарка която е била и при теб ме бърка ,макар аз да знаех че при патологии не се бърка тя го стори.Върнах се в стаята шашната и с ужасни болки два часа по късно почти в безсъзнание сама изхвърлих увредения от тях плод.Та ка след като ме почистиха се събудих в стаята и един лекар ми каза ,,Сега вече не си бременна и ще трябва да си плащаш дето лежиш тук колкото дни останеш,ето ти тази рецепта вземи си антибиотици и когато искаш ще те изпишем.“Така аз след два дни си тръгнах от там вече не бременна и без киста с една чанта лекарства ,а от цялото им прекрасно лечение после боледувах две години докато почти не ме убиха с антибиотици.Сега съм добре чета медицина и сама си откривам болките и леченията ,вярвам само на хомеопатията и силната психика а на тях НЕ .Дръж се всеки е силен да се справи наи добре от друг човек.

    Отговор

    • Докторката е Мантарева, предполагам? Не съм написала името на нито един доктор, но тя ми направи най-силно и лошо впечатление.

      Ужасно е това, което ти се е случило! След такива неща трябва да се пишат жалби. Не може да се мислят за безгрешни и незаменими!

      Отговор

      • Posted by Mariana Mincheva Kovacheva on 19.08.2011 at 14:50

        Така е ,но при мен мина много време и аз разбрах че всяко човешко същество е отделна галактика и повърхностната медицина която те изучават играе само в случаи на случаини догадки.Иначе в България и хиляди жалби да подадеш никои не ти обръща внимание.А докторката едната е Табакова а другата Мантарева,ама какво от това невинен до доказване на противното.

  7. Posted by Силвия on 20.08.2011 at 16:56

    Още една твърде съществена причина заради която мразя Ямбол. То бива, то може ама съвсем запада тъпото градче. Никога не съм го харесвала и обичала, ама четейки такива неща, говорейки с родителите ми по телефона и сблъсквайки се отвреме – навреме с Градски направо ме потресава положението в което изпада ден след ден. Ни доктор, ни даскал, ни шивач читав остана там. Всеки малко по-кадърен се спасява. Като чуеш речта им и начина по който ти говорят и на улицата, и по институциите…А за паспортна служба в МВР хич и не ща да отварям дума, че още ми е пред очите как щяха да ме арестуват, защото ги заплаших с „Господари на Ефира“ след явен пладнешки рекет. И за представителите на Булсатком не ми се говори…Толкова некомпетентен, груб и неотзивчив народ рядко се среща…За последните 9 години само три пъти съм си била в Родния Град, все по работа и все за по 2-3 дена.
    По същество – важното е, че ти Танче си вече навън и че бебоците са ОК. Другото е без значение. Дано и това другото момиче Стела оцелее в ръцете на тези уж с докторските дипломи… Не знам къде имаш намерение да раждаш и с какъв екип, ама аз на твое място не бих рискувала да е в Ямбол. Лично аз съм много доволна от грижата на семейство гинеколози в Пловдив (ако се интересуваш ще ти дам детайлите им, макар че съм сигурна, че си имаш свестен екип). Аз самата бях с проблемна бременност и в Англия бяха почти вдигнали ръце. Но Слава на Бога и благодарение на тези специалисти в Пловдив, потоварена с куфар илачи тръгнах от Бг, ама детето ми оцеля (родено е в 30-седмица, с тегло 940 гр, тъй като от самото начало плацентата не го изхранваше). И е добре. Мъничък е още за възрастта си, ама е жив и здрав и това е най-важното! Разгледай снимките му ако искаш, да видиш какъв ми е хубавец 🙂
    Успех и Бог с вас! Стискам палци всичко да е наред!

    Отговор

    • Силве, права си, няма да е в Ямбол раждането. Избрах си Стара Загора и МБАЛ „Свети Иван Рилски“. След около месец ще ходя на фетална морфология при един доктор от там и ще видим как ще са нещата. Но и болницата, и докторът са ми препоръчани от мои приятелки, които са му били пациентки и са раждали при него. 🙂

      А твоите снимки съм ги гледала и сина ти е сладкиш! 🙂

      Отговор

  8. Posted by Силвия on 20.08.2011 at 22:50

    Супер. Дано оттук нататък да е лека бременността и най-вече безпроблемна! Имаш ли някаква представа кога ще е раждането (предполагам, че ще е цезарово сечение, особено с близнаци, заченати ин-витро)? Те ямболските „специалисти“ прогнозират към 35 седмица, ама аз на тях вяра за нищо им нямам…При мен се знаеше, че няма никакъв шанс да се изкара до края, ама и ме успокоиха, че не е и нужно…Изкараха Алекс тогава, когато прецениха, че в кувьоз има повече шанс отколкото вътре в мен. Бях се ошашкала, че държах поне изцяло мозъка да е завършил развитието си и чак тогава да оперират, ама се радвам, че им се доверих. Вярвам, че и при теб всичко ще е добре. Племенницата ми е живо, здраво, палаво и разкошно дете (тя е ин-витро зачената), така че със сестра ми изживях вълненията около оплождането. Разбира се и теб те четях постоянно 🙂 Сега спокойствие, силна храна, много смях и грижата, и любовта на Жоро ще сторят чудеса и ще си чудесна мама скоро…Дано Смолян и Родопа Планина да са те калили, че две силни ръце и два пъргави крака ще ти трябват когато дойдат близнаците. Отново Бог с вас ви пожелавам от сърце!

    Отговор

    • Ами, терминът ми е на 02.03.2012, но моята докторка каза, че секциото се прави две седмици предварително, значи към средата на февруари. Докторката ми също си е в Ямбол, но няма нищо общо със останалите. До сега нито веднъж не ми е казала нещо тъпо, или че няма да изкарам до край. Всеки път нещата са идеални, миналата седмица на прегледа слушахме и сърчицата, гледахме ги как мятат ръчички и крачета. Жената иска да ме преглежда на всеки две седмици, вместо по един път в месеца. Засега всичко ми е наред и докторката ми много ми се радва всеки път, което пък си е доста успокоително и за мен, и за Жоро. 🙂

      Отговор

  9. Posted by Dar on 24.08.2011 at 9:48

    Здравей Таня, това което така увлекателно си написала ми е много познато. В същата тази болница преди 3 години ми се наложи да лежа 2 пъти, веднъж заради кървене, веднъж заради контракции, отношението на всички доктори беше абсолютно безразлично, а в събота и неделя изобщо не дойдоха и да ме видят.
    Единственият лекар, който ми обърна внимание беше Долапчиев, той обаче реши, че може да ме постресне и ми изписа Гинипрал, че с тия контракции да не изтървем бебето, аз пък взех, че не го пих по съвет на моята, която ми се струва е и твоята лекарка и даже преносих малко.
    Имаше и един Убавец, който много „успокоително“ ми издекламира една статистика, според която не знам колко си процента от ранните аборти, били заради увреден плод, да не съм се притеснявала, ако станело нещо.
    Поздравявам те за избора на Старозагорската болница, чувала съм добри думи за тяхната неонатология. Пожелавам ти да стигнеш поне до 37 -ма г.с.

    Отговор

  10. Posted by Илияна Димитрова on 24.08.2013 at 11:57

    Здравей,Таня!Надявам се,че още влизаш тук и ще видиш коментара ми…попаднах случайно на твоя блог,след ровене в нета,след неуспешната ми първа бременност….очарована съм от позитивната енергия,която усещам от всяка твоя дума,много ме радва,че след всички неволи,вече имате две сладки бебета….даде ми надежда,че и аз ще успея…..благодаря ти

    Отговор

    • Привет! Отдавна не съм влизала тук, затова чак сега виждам коментара. Ще успееш, само не се отказвай! 🙂

      Отговор

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: