Ембриотрансфер


Вече трети ден съм закотвена у нас и вече е крайно време да напиша и за последната стъпка при ин витрото – ембриотрансфера.

Естествено, както става винаги при нас, нищо не минава без приключения. Така стана и в деня на трансфера. Тръгнахме сутринта към 7:30 часа, всичко си беше наред, докато не стигнахме до върха на прохода Хаинбоаз и колата се счупи. Един ремък се скъса, а ние останахме на 50 метра от заведенията на Предела в проливен дъжд. Беше 8:45 часа, а в 11:30 трябваше да сме в клиниката, защото в 12:00 трябваше да е трансфера. Единственото, за което се сетих беше да се разрева, като през цялото време си мислих: „Таньо, ти си идиот, как можеш да ревеш като най-голямата патка на света!!!???“ Естествено, на Жоро му се пропуши и единствен от нас двамата се сети да се обади на баща ми. Той пък изхвърча от Ямбол на момента и не знам как е карал, ама след 45 минути беше при нас. Просто е летял, имам някакви такива подозрения за него, че притежава такава дарба. 🙂 Дръпна колата ни до паркинга на заведенията, зарязахме я там и тримата тръгнахме с колата на татко към Плевен. Междувременно се бях обадила в клиниката и хората казаха да не се притеснявам за закъснението. Като минахме Ловеч започнах да се наливам с минерална вода, защото при трансфер е задължително да си с пълен мехур, за да се вижда хубаво матката на коремния ехограф. Изпих почти литър и половина и реших да спра. Ако трябваше да пия още, те щяха да ми кажат.

Пристигнахме с един час закъснение и още от вратата ме взеха навътре към манипулационната. Процедурата беше същата като при пункция – чехлички, нощница, заведоха ме в стаята, хакнаха ми една инжекцийка но шпа в дупето за добре дошла и ме метнаха на магарето да проверят дали съм пила достатъчно вода. После разбрах, че можех и по-малко да пия и щеше да ми е по-лекичко, ама карай. Вече ми се пишкаше, ама беше поносимо. 🙂

Дойде ембриоложката Нина Айвазова, която ми обясни подробно състояниетона ембрионите. Оказа се, че имам два перфектни бластоциста (повече информация и снимки на бластоцисти можете да видите тук: http://www.ivfcentre-varna.com/index.php?option=com_content&view=category&id=73&layout=blog&Itemid=152 ) и един ембрион, който беше в процес на разпукване преди да стане бластоцист. Нина искаше да ми сложат само двата бластоциста, но предположи, че доктора ще иска да сложи и трите, защото обичал да слага повечко, за по-сигурно. Та, реших набързо да са трите. Като ще е гарга, да е рошава! 🙂 Междувременно се оказа, че доктор Емин няма повече пациенти, защото беше неделя. Дойде в манипулационната и се започна подготовката. Непрекъснато ми повтаряше да съм спокойна и отпусната, че процедурата е много кратка, буквално за 5 минути. Подготвиха ме и изчакахме само ембриоложката със спринцовката, в която бяха трите ембрита. Започна самият трансфер. При него се вкарва тъничък катетър в матката и се пускат вътре ембрионите. Аз можех да гледам на монитора цялата процедура – как тръбичката влиза в матката и от нея излизат три малки точици. Беше невероятно интересно и вълнуващо и като прибавим, че всички мълчахме и едва дишахме по време на това чудо, изживяването си беше уникално. Извадиха тръбичката и пак провериха с ехографа точките. Там си бяха и дори и снимка им направиха. За всеки случай ембриоложката взе течността и я провери на микроскопа, за да се увери, че няма нищо в нея. Каза ОК и чак тогава процедурата беше обявена за успешна. Ето това е снимката с трите точки. Предупреждавам, че качеството е ужасно, защото се опитвах да снимам снимката и почти нищо не стана, ама съм оградила мястото, където са точките.

Докторът ми сложи катетър, защото вече едва издържах и ми се пишкаше като за световно. Каза да си лежа на леглото и да не мърдам. Покриха ме със шарено чаршафче и ме оставиха. Ембриоложката дойде да ми покаже микроскопски снимки на ембриончетата. Бяха абсолютно перфектни и красиви, синеоки и русокоси. 🙂 🙂 🙂 После ми даде и едно информирано съгласие да прочета, сестра пък ми даде снимките от ехографа, докторът дойде и ми връчи лист с инструкции и се оказах затрупана с листи….Четях, препрочитах и се чудих кога ще ме пуснат. Сложиха ми още два пъти катетър, защото зора беше голям. 🙂 Накрая, след като вече не си усещах кръста ме пуснаха да си ходя. Оказа се, че всички чакат само мен, за да затворят клиниката, направо си бях VIP. 🙂 Тръгнах си като пич от там, нищо не ме болеше, нямах една капчица кръв. Доктор Емин е велик! Записаха ми час за кръвен тест за бременност за 27 юни и преглед при доктора, пожелаха ми успех и ме изпратиха. На следващия ден вече като си бяхме в Ямбол се оказа, че съм си завлякла с мен информираните съгласия, които трябваше да подпиша и да оставя на ембриоложката. Ама, като ме затрупаха с листи аз съвсем се ошашавих! 🙂 Наложи се да ги пращам с куриер вчера. А докато аз бях разпъната на стола, баща ми и Жоро си направили една туристическа обиколка и ходили на Панорамата, ходили на механа…абе, забавлявали се. 🙂

Сега съм закотвена у нас и чувството е странно и страшно едновременно. До сега все нещо имах да правя, имах си график на прегледи, взимане на кръв и т.н. А сега…едно нищо, само лежа вкъщи и съм сама, защото Жоро замина за Родопите на лагер до неделя. Аз се преместих при родителите ми за седмица, ама те пък са на работа през деня и пак си дремя сама. Чудя се какво ще стане, ако изляза малко, после се отказвам….Пия невероятно количество лекарства и си слагам инжекции Фраксипарин през ден, отново в корема. Абе, сложно е за обяснение психическото ми състояние в момента, знам само, че не ми е много весело. И въпреки това вярвам, че всичко ще бъде наред и ще имаме положителен тест за бременност на 27 юни. Вярвам!

Advertisements

13 Коментари

  1. Много се развълнувах, докато четях! Стискам палци, много силно!

    Хайде, от тук нататък без произшествия! И да се насладиш на 1000% на приключението наречено майчинство! Гуш!

    Отговор

  2. Posted by Таня on 14.06.2011 at 20:55

    Танитка, едни силно стиснати палци от мен за 27-и. Пожелавам ви от сърце всичко да бъде с положителен резултат и трите точици се превърнат в прекрасни здрави бебчета.
    Много се вълнувам винаги, когато чета за това и го изживявам така сякаш се случва на мен.
    Фраксипарина е много важен,мила, и не го пропускай в никакъв случай. Той предпазва от кръвосъсирване и евентуален аборт. Бих си го всеки божи ден в продължение на 9 месеца, когато бях бременна.
    Почивай си, пази леглото щом трябва, гледай филмчета, чети книги и релаксирай. Мисли си само за хубави и положителни неща.

    Всичко хубаво и стискам палци!!!! :))))

    Отговор

    • Ооооо, Фраксито си го слагам без проблем и никога не го забравям. Знам защо се слага. Не се оплаквам. То толкова инжекции се събраха по време на стимулацията, че сега тоя Фраксипарин през ден направо е нищо. 🙂

      Отговор

  3. Posted by dori on 14.06.2011 at 21:36

    Ох , отново настръхнах докато четях . . .
    Усеща се вярата в теб ,което ме навежда на мисълта ,че този път ще достигнете мечтата си !!!
    Сигурна съм , а и на усмихнати хора като вас са им нужни поне 2-3 усмихнати дечица :))))
    Успех Таничка :*

    Отговор

  4. Posted by beberok on 14.06.2011 at 23:08

    Вярвам, че всичко ще е на ред :* Вие го заслужавате!!! Сега си почивай, че след 9 месеца няма да има почивка 🙂 Пожелавам ти от сега на татък да ви се случват само хубави неща :* Прегръдки!

    Отговор

  5. Posted by татяна on 15.06.2011 at 6:47

    Спискам палци Танче! 🙂
    Убедена съм че този път всичко ще е наред!

    Отговор

  6. […] Вече трети ден съм закотвена у нас и вече е крайно време да напиша и за последната стъпка при ин витрото – ембриотрансфера. Естествено, […] Прочетете повече -> WordPress.com Top Posts […]

    Отговор

  7. Posted by Льони on 16.06.2011 at 16:57

    Танитка, стискам ти палци и ти пожелавам поне две бебчета:) Бъди много спокойна, почивай си повече, сега е времето на тотален и безметежен мързел:). Положителното мислене помага, не го забравяй! Толкова подробно си описала всичко, че ако чете човек който не е минал през това, веднага би разбрал какво преживяваме. Поздравявам те за това, твоят разказ би помогнал на много момичета да се запознаят подробно преди да тръгнат по пътя „ин витро“.
    Ще чакаме добри новини на 27-ми! Поздрави и Целувки:)

    Отговор

  8. Posted by rumibumy on 26.06.2011 at 12:23

    Танитка,следя те от много време! Знам през какво преминаваш! Знам,че си прекрасен и силен човек ! Вярвам в утрешната ти победа!
    Прегръщам те !

    Отговор

  9. Posted by K.L.K on 14.06.2013 at 17:02

    Здравей!Пожелавам ти успех.Не съм сигурна дали това е съдба или просто съвпадение,но в момента и аз като теб съм полегнала у дома sled трансфер с лаптопа и чакам с нетърпение и малко страх 27.Моля се всичко да е наред,стискам палци:)

    Отговор

    • Ааааа, публикцията е от 2011 година, може би не си видяла. А сега двойният ми успех търчи из апартамента и вика. Имам си близнаци, момче и момиче. Прочети и другите публикации и ще разбереш. 🙂
      Пожелавам ти успех като моя! 🙂

      Отговор

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: