Петък, пети ден


Днес тръгнахме в ранни зори за Плевен, защото в 8:30 трябваше да съм в лабораторията. Отидох с 5 минути закъснение, а лаборантката беше шашната как ние от Ямбол отиваме навреме, а хората от Ловеч закъсняват с час и половина. Взеха ми кръв, ама нещо не направиха както трябва и като излязох от лабораторията започна да шурти тази ми ти кръв от една нищо и никаква дупчица. На бегом се върнах вътре, с едни памуци ми чистиха цялата ръка, после притисках, после и лепенка ми лепиха, та се оправи работата.

Отидохме в кафето да чакаме да станат изследванията и в 10:00 трябваше да съм на преглед. Седнахме, поръчахме си сокчета и…тока спря. Разтичаха се да пускат генераторите, че вътре в клиниката имаше започнала пункция. След 15 минути и генератора спря. Казаха на всички да излязат от клиниката, а пред стаята с генератора се насъбраха всички налични доктори и  с много сериозни физиономии започнаха да се чудят как да го пуснат това ми ти чудо, наречено генератор. Докато умуваха тока дойде. 🙂 Вече беше 10:00 часа и лабораторията закъсняваше с хормоналните изследвания заради спрелия ток. Докторът ме извика, но нямаше готови резултати нито на мен, нито на който и да е друг и зачакахме. Междувременно доктор Емин мина покрай нас с летяща стъпка и каза, че ще се върне след 10 минути. Върна се в…13:00 часа. Просто….не знаех къде се намирам по някое време! Къде ли не висяхме – в чакалнята, в кафето, на стълбите пред клиниката….Цели три часа! Е, доки имаше извинение, майка му била в болницата. Ама, кажи като човек, де! Какви бяха тези 10 минути?!?!

Прегледът ми започна с броене на отгледаните фоликулчета. Оказаха се много. Някъде около 14 броя общо за двата яйчника с размери от 6 до 8 милиметра. Докторът предположи, че ще имам поне 10 за вадене. Не ми увеличи дозата Пурегон, всичко си остава както до сега, а следващата ни среща с него ще е в неделя. Надявам се без спиране на тока и разни други непредвидими.

Най-хубавото на този ден предстоеше. В момента сме в Орешак в къщата за гости на наш приятел, който ни я предостави безплатно. Цецо, вече във втора публикация те споменавам, ще станеш известен. 🙂 Благодаря! Къщата е невероятна! Направихме си разходка до Троянския манастир, който се намира в селото. А сега завършвам деня с чиния череши и пълни душа и сърце с любов, и чисто и просто щастие.

Advertisements

3 Коментари

  1. Последните ти две публикации ме умилиха! Толкова ми е мило да чета за чудесата, които ви се случват и за добрите хора, които са до вас.

    Стискам палци и чакам с нетърпение благата вест! 🙂

    Отговор

    • Благодаря, Яна! Аз благата вест я чакам повече със страх, че до сега два пъти я получавам, но и двата пъти завършиха лошо. Но, тя да дойде благата вест, пък ще се оправям със страховете. 🙂

      Отговор

      • Третия пат вече трябва да е успешен. Няма начин да е иначе! Достатъчно се измъчихте.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: