По пътя


Започнахме вчерашния ден с горещо кафе у дома и тръгнахме отново към Плевен. Този път объркахме пътя „само“ три пъти. Невеоятно нещо са българските пътища! Табели има всякакви, коя от коя по-безмислена. Излизаш от Велико Търново и по целия път четеш Ябланица и София. Какво толкова има в тая Ябланица?!?!?!? Има точно три отбивки за Ловеч, като на нито една от тях не пише и думичка за Плевен. Всъщност, от главния път до Плевен има точно 36 километра, но предварително трябва да знаеш, че след Ловеч се намира Плевен, защото никъде няма табела. А Плевен хич не е малък град. Ама за Ябланица има поне 10 табели. 🙂 По пътя имаше и доста катастрофирали коли – обърнати в полето, влезли по канавките….народа е луд, казвам ви! Току пред нас един чичко се тресна в една бетонна стена. Спряхме да му помогнем. Аз можах само с носни кърпички да му бъда полезна, поне да си спре кръвта, която шуртеше от носа му. Обадихме се на полицията, постояхме с него и го оставихме на други хора, които също спряха. Ние бяхме след второто загубване и закъснявахме. Последва и третото загубване и връщане наобратно. 🙂

Пристигнахме благополучно в Плевен точно на минутата. Да не повярваш направо! 🙂 В клиниката кабинетите са разделени на два етажа – на първия са жените, на втория е андрологията за мъжете. Та, всеки от нас си се насочи към етаж. 🙂 Моите изследвания – идеални, преглед – идеален, състояние – перфектно. На Жоро изследванията – прекрасни. Чак да се чудиш как се пръкнахме такива перфектни и нормални. Този път доктора ми хареса, може би го хванах в настроение, защото някой от екипа черпеше с едни големи парчета торта. 🙂 Но, човекът ни обърна страшно внимание, обясни ми всичко, което го попитах. От мен този път беше само предложението да правим инвитро, т.е. съгласието ми. Всичко останало си го свършиха доктора и сестрите. Нищо не съм предполагала, нищо не предлагах, само слушах и запомнях, и от време на време питах. В крайна сметка, наистина се почувствах като пациент и мисля, че мога да имам пълно доверие на целия екип. Имаме си начертан план за действие, изписани лекарства…..сега остава само да минат около две седмици и да си запиша час за първия преглед от заветното инвитро.

Пътувахме си наобратно, слушахме си любимата музика в колата, а аз се питах защо на Господ му трябваше да  мисли почти пет години, преди да ни изпрати малко надежда и светлинка в  тунела?!?! Слушах „Любэ“ и си казвах, че сега може би е времето за спокойствие, за смели мечти и за мъничко щастие.

Тук е мястото да ви кажа какъв невероятен съпруг имам! Той е човекът, от когото получавам най-голяма подкрепа. Той е моето всичко и го обичам от цялото си сърце!

Оооо, и за да затвърдим хубавите неща, които започнаха да се случват в живота ни, днес приех да стана кръстница на най-хубавото дете на света – моят любим племеник Джулиан. Не е ли прекрасен животът?

Advertisements

10 Коментари

  1. Posted by Вили on 04.02.2011 at 14:47

    Танче, много, много, МНОГО се радвам за вас!!! Успех, и Бог да ви благослови скоро с 1-2-3 прекрасни дечица, защото съм сигурна, че ще сте невероятни родители!

    Отговор

  2. Искам да те видя след една година с бебешка количка 🙂

    Отговор

  3. Posted by Дарина on 04.02.2011 at 17:20

    Щастието да е с вас, Таня и Жоро!:)

    Отговор

  4. Да бъдеш от Плевен!

    Отговор

  5. Posted by Мария on 04.02.2011 at 22:49

    Танюшка, с удоволствие прочетох историята за пътуването ви 🙂
    Следващият път кажете да ви дадем GPS-а ни, с него е много интересно.
    През цялото време ни казва да свием в първата възможна пряка и да се върнем обратно 🙂 Понякога ей тъй за майтап го слушаме и ни води в невероятни безпътни места :)))
    Много се радвам за твоята надежда, за новите ти смели мечти и се моля скоро да се случат дори по хубави от колклото си си мислила!

    Отговор

    • Ама сериозно ли е това с GPS-а? Жоро е твърдо решен да си купим някой ден, защото с него нямало как да се изгубим. 🙂

      Отговор

  6. […] Започнахме вчерашния ден с горещо кафе у дома и тръгнахме отново към Плевен. Този път объркахме пътя “само” три пъти. Невеоятно нещо са […] Прочетете повече -> WordPress.com Top Posts […]

    Отговор

  7. Posted by Цветанка Велкова on 25.03.2011 at 8:29

    Здравей! Извинявам се, че нахълтвам така, но отдавна чета във форума и следователно съм запозната с твоята история. Тя прилича много на моята:(( Тъжна, изпълнена с много борба, много болка и разочарования. Но съм сигурна, че всичко това ще има своя шастлив край – дай Боже да е колкото се може по-скоро. Искам само да изразя истинското си възхищение от хора като вас двамата със съпруга ти. Вие сте ИСТИНСКИ, в най-пълния смисъл на думата, ХОРА, които най-много от всички заслужават своето щастие. Аз съм сигурна, че то ще дойде при вас с пълна сила, само трябва да го дочакате.
    Това е от мен! Успех и имаш най-стиснатите палци ми палци!

    Отговор

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: