Скептично-оптимистично….или in the middle


От къде ли да започна….Може би от там, че ми омръзна да се чувствам като ходещ портфейл. От февруари 2008 сме „клиенти“ на клиники за репродуктивна медицина. От тогава до сега сме назад с поне 7000 лева и две бременности. След безброй прегледи, изследвания, лекарства….останахме с вдигане на рамене и чудене. Обичам да се ровя в интернет, но пък малко ми е прекалено да си давам сама диагнози, или пък да си изписвам сама разни изследвания.

След известно прекъсване за почивка, решихме отново да тръгнем по този път, само че вече на друго място – Клиничен институт за репродуктивна мецина – Плевен. Записахме си часове за консултации и тръгнахме.

Първо малко ме изненада факта, че докторката, която се занимава с мъжки стерилитет не е андролог, а доктор-ординатор, вътрешни болести. Консултацията беше 5 минути, в които на Жоро бяха зададени 5-6 въпроса за години, тютюнопушене, алкохол, болести и накрая предписа стандартните изследвания. 170 лева, честито!

Следвам аз. Чакам един час пред кабинета. Викат ме най-после, влизам, доктора не ме поглежда. Пита защо съм там. Отговарям, проявява интерес при споменаването на двата аборта. Подавам му папка с много изследвания – ДНК, имунологични и разни други скъпарски. След това се оказва, че не може да ме прегледа, защото не съм отишла в подходящ ден от цикъла ми за преглед. Огражда на една бланка 5-6 изследвания на хормони и ме изпраща по живо, по здраво. Общо взето, за 3 минути нааай-много мина всичко. Чак изумих Жоро със скоростното си излизане от кабинета и дори нямах време да се ядосам на доктора.

Последва лабораторията. Взимат ми кръв за хормони на щитовидната жлеза, но в бланката има оградени и полови хормони, които се правят в определени дни. Лаборантката с ентусиазъм ми обяснява как мога да отида в ямболска лаборатория и от там да им пратят в тяхната лаборатория 1 мл кръв, за да ми направят те изследването, защото не приемали резултати от други места. В първия момент си казах „да бе, чакайте куриер с моята кръв“, ама после взех да се замислям – ако следващия път пропътуваме 260 километра и не ми приднаят резултатите от Ямбол, просто ще бъде върхът. Та, сега ще пращам и кръв. 🙂

В заключение – все още не знам какво да мисля. Надявам се да не останем разочаровани, да получим отговори и най-важното – да ни предложат някакво (каквото и да е) решение.

П.П. Естествено, загубихме пътя и на отиване към Плевен, и на връщане. Няма толкова шибани пътища като в Северозападна България! Във Велико Търново има 150 табели за Царевец, ама нито една за Ловеч. После отбивката за Ловеч се оказа фалшива и се озовахме в едно забравено от Бога село. Въртяхме се като загубени докато отново тръгнем по правилния път. На връщане пък, една шантава табела показва, че и двата прохода – Шипченски и Хаинбоаз – са отворени, но не показва кой път за кой проход е. Абе….българска работа!

Най-много благодаря на Ивето и Мартин, че ни приютиха в техния дом! Ивче, дано не сме ти попречили в последните няколко дни от бременността! Прекрасна си с коремче и ще бъдеш още по-прекрасна мама!

Advertisements

2 Коментари

  1. Posted by Мунчо on 31.01.2011 at 23:45

    Не се познаваме, но четейки този пост, все едно си гледам написано миналото …
    Аз и жена ми сме минали по подобен път. За щастие, и ВЪПРЕКИ (не благодарение на) здравната система, най-накрая си имаме дете.

    Винаги съм смятал, че докторите са професионалисти и не трябва да им се бъркаш в работата. Обаче парите се харчат и годините минават…

    … Имаме едно приятелско семейство, които също преминаха през всички възможни изследвания и глупости. Но жената четеше в Интернет, знаеше повече, отколкото трябва и винаги питаше, питаше и питаше лекарите. Тази събрана информация им помагаше да вземат правилни решения – кое изследване да повторят, кое да не правят, от какво има смисъл и от кое не … и най-накрая, второто ин-витро е ОК и сега им стискаме палци още месец …
    Идеята ми е, че човек може да вземе някои от нещата в свои ръце и да не се доверява на всички финансови акули в бели престилки.
    Лекарите в България (с малки изключения) са загубили своя човешки и професионален образ …
    Желая ти успех, дано вземете правилни решения и доведете всичко до победен край 🙂

    Отговор

  2. Благодаря за коментара! 🙂

    Аз също съм на мнение, че не трябва да се бъркаме в работата на докторите. Но…..отдавна предпочитам да чета, да питам и да задавам много въпроси, да съм наясно какво и защо го правим. Всичко вече стана прекалено скъпо, а и все по-често се чувствам като ходещ портфейл.

    Наистина се надявам да сме взели правилното решение със смяната на клиниката и докторите! 🙂

    Отговор

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: