Днес сутринта се убедих в безполезността на градския транспорт в Ямбол. Тръгвам за работа в 6.35 сутринта за първа смяна, времето е студено, подухва един леден вятър…Знам разписанието на автобусите (поне то работи безотказно). Точно в 6.40 идва моят автобус, качвам се и се оказвам буквално в хладилник – вътре е по-студено от вън. Нямам какво да направя, сядам до прозореца и се оказвам до една сива, кална стена…което би трябвало да е стъклото. Да, ама не! То нали валя…прозорците са изпръскани с кал, пък то нали ще вали пак, що да ги чистят….Най-интересното настъпва като се качиш в автобуса. С голяма и шумна въздишка се отлепя от спирката и тръгва с такава скорост, че ако подтичвам отстрани може би ще стигна по-бързо до работа.

Да не си помислите, че преувеличавам? Неееее….винаги е било така и става по-зле.

Advertisements

One response to this post.

  1. Супер, мерси 🙂 всеки ден научавам нещо ново – днес – че в Ямбол има градски траспорт :))) и друго научих днес – че парфюмите имали 4 миризми, които се появявали една след друга – изпарява се първия аромат и започва да действа втория, после третия и така… както и че цета на косата и очите „предрешавало“ какъв парфюм ще си харесаш… както и да е, отпуеснах се 🙂

    Отговор

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: