Кинчето


Това беше Кинчето – усмихната, тихичка и леко несигурна в себе си. Тя беше едно от всички деца от Дома за възпитание на деца лишени от родителска грижа „Люба Тенева“, гр. Берковица. Беше…..защото вече не е жива. На 6 април Кинчето почина в Пирогов, премазана от бой от един циганин. А аз научих за смъртта й чак днес.

Запознахме се с Кинчето миналото лято, когато всички деца от дома в Берковица дойдоха на лагер в Пампорово. Решихме, че трябва да им осигурим малко забавления и ги поканихме на въжената ни градина. Беше голяма веселба, а най-голямата изненада беше смелостта на Кинче.

Разбрах за смъртта на Кинчето почти месец по-късно, съвсем случайно. Не сме чули нищо по новините. В държавата ни е по-важно да гледаме ироничната и подигравателна физиономия на Бойко Борисов, грозните сцени на Биг Брадър, репортажите за дупките по улиците…. Никой не се грижи за децата в институциите, никой не мисли как живеят те. Сещаме се по празници, когато ги засипваме с подаръци и сладкиши, сякаш подтикнати от желание за изкупуване на греховете си. После забравяме за тях.

Кинчето умря премазана от бой, със счупен череп, счупена ключица и ребра, и увреден бял дроб. Преби я циганина Валери Венциславов от село Мокреш. Почивай в мир, Кинче! Прости ни за бездушието, липсата на интерес, жестокостта, студенината и надменността…Когато не обръщаме внимание на това, че нашите деца ги убиват, ние не сме хора…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: