Туризмът – mission /im/possible


Туризмът в тази страна е смешна работа…В това започнах да се убеждавам още миналата година, но сега вече съм сигурна. От една страна са хотелиерите, които си мислят, че като имат леглова база и ресторант са хванали Господ за шлифера и не ги интересува нищо друго (естествено, не говоря общо за всички, защото има и изключения), от другата страна са туристите, които все още робуват на остарялото соц схващане за почивка – ядене и спане.

В последните няколко дни се нагледах на недомислици, уж голямо желание за разнообразие и в същото време, пълна незаинтересованост. В Пампорово е пълно с деца, които са тук за пролетната ваканция. Получихме много обаждания от различни хотели с искане за оферти за забавления на децата. Направихме намаление на цените, направихме няколко вида програми и….резултатът – почти никакъв. Убедих се, че организацията им куца и с двата крака. Уж искат да предлагат нови неща на децата, искат да ги накарат да се пораздвижат и да не стоят по стаите си, а не могат да ни продадат като продукт.

В цялата работа има и една друга огромна грешка – учителите. Не може да се очаква нещо кой знае какво от една учителка в предпенсионна възраст, която е дошла на лагера с децата „да си почина, а не да се занимавам с глупости“. Аз й обяснявам какво предлагаме на децата, усмихвам се, казвам й, че тя няма да е ангажирана с тях, защото ще ги забавляваме ние, а отговора от нейна страна е: „А, то това няма да им е интересно, какво ще се занимавате с тях!“, гарнирано с поглед през мен, или някъде в нищото встрани от мен. През това време децата тичат покрай нас, крещят и правят явни опити да разрушат хотела. Дават по 3 лева за жетони за билярд и на втория ден остават без пукната пара. По този начин нашата мисия става „мисия невъзможна“. Когато дойде време и нашите лагери да са като американските, тогава нещата ще се оправят. Когато стане така, че родителите да се интересуват какво ще се прави на лагера, каква ще е програмата на децата им по дни и часове, тогава ще има полза от правенето на такива. Сега виждам само деца, които имат купища пари, похарчени точно за три дни за билярд, джаги, чипсове, коли и какво ли още не. Аз в никакъв случай няма да пусна децата си на лагер, когато знам, че учителките им ще са отговорни за тяхната програма и забавления. Една госпожа поиска да ги качи на лифта за 10 лева. Просто да се качат до Снежанка и да слязат. Това си е истинско безумие!

Другото типично за българите нещо е пазарлъкът. Ние правим великденско намаление, а от един хотел ни се обаждат и ни питат не може ли да намалим малко цената. И това при надпис с огромни букви ВЕЛИКДЕНСКО НАМАЛЕНИЕ. Лудницата е пълна!

Все още не се отказваме, защото това, което правим има смисъл. Освен това го правим с желание и ни харесва. Засега нашата мисия е да направим почивката със забавление mission possible.

Advertisements

2 Коментари

  1. Posted by татяна on 21.04.2010 at 9:59

    Надявам се подобни неща да не ви отказват.
    Много ми се ще след няколко години да пратя Ива на подобен лагер. Сигурна съм, че ще и е супер интересно. Пък и аз не бих отказала подобна вакация. 🙂

    Отговор

  2. Татяна, не се отказваме ние. 🙂 Инати сме си. А и все още има няколко човека тук, които знаят как се работи и освен това искат да работят. А пък Ива ще я вземем на лагер задължително, само да стане първи клас. 🙂 Ако идвате насам, пиши и ще ви заведем на въжената ни градина да се позабавлявате.

    Отговор

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: