Депресиращо-зимно


Не се харесвам напоследък. В душата ми е сиво и тревожно. Дори не познавам жената, която ме гледа от огледалото. А не искам да е така.

Искам отново да има цветове в живота ми, искам да мирише на пролет, да ми е топло…Искам да бъда отново онази усмихната и прекрасна Таня, в която се влюби съпругът ми. Искам да вдишам с цялото си същество въздухът на гората и да знам, че съм жива, да развея коси на вятъра, да пия вода от планинските изворчета, да се радвам на пълнолунието…

Сега съм само сълзи. Сълзи, които попиват в дрехите на мъжа, когото обичам. Той ме прегръща, а аз искам просто да се слея с него, да почувствам топлината и силата му с цялото си тяло, с всяка частица на моята същност. Ръцете му галят косата ми, а на мен ми става малко по-светло.

Знам, че скоро сивото ще отстъпи, знам, че пролетното слънце ще пресуши сълзите ми, дворчетата наоколо ще се окъпят в пъстри лалета и зюмбюли…Аз ще се изправя, ще пъхна ръка в ръката на Жоро и ще вдишам утрото на новия ден. Знам, че Господ не ни е забравил!

Advertisements

6 Коментари

  1. Posted by Веси on 15.03.2010 at 0:36

    Има дни, в които всеки се чувства по този начин. Тъжен, неможещ да познае себе си, замислен и свил се в своята черупка. И ние не правим изключение, просто сме хора, не машини…
    Пожелавам ти по-скоро пролетното слънчице да се покаже и отрази в усмивката ти.
    Силни прегръдки!

    Отговор

  2. Posted by Joyful on 23.03.2010 at 17:00

    Танитка, надявам се скоро да мине този период и отново да ти е цветно и пролетно… прегръдки! Господ не ви е забравил със сигурност!!!

    Отговор

  3. Posted by Нина on 26.03.2010 at 3:18

    Знаеш ли Таня, така хубаво, приятно и доста увлекателно разказваш, на мен ми беше, страшно интересно и приятно да прочета мислите ти, страшно много се натъжих от последното, надявам се бързо да се върне усмивката на лицето ти. Аз не те познавам, но бих искала да те познавам, ти имаш невероятно излъчване, макар и виртуално, нещо много човешко и искренно лъха, поздравявам те и най-искренно ти желая щастието, което заслужаваш.
    Доста интересно ми беше когато четох за родопите и родопският диалект, мъжа ми е от Девин 🙂

    Отговор

  4. Posted by Lady Frost on 26.03.2010 at 11:38

    Пролетта вече ни се усмихва през прозореца, надявам се вече и ти да й се усмихваш! Гуш!

    Отговор

  5. Posted by tanja_cwete on 06.04.2010 at 9:54

    Мила Таня,
    сега, когато все още сме в опиянението на великденските празници, се надявам да си се усмихнала поне малко и си видяа как природата се променя и светва с все повече зеленина и цветове. Дано това върне частица от усмивката и настроението ти….
    Бъди все така лъчезарна и посрещай лошото и разочарованията с усмивка на лице…
    Честит празник на вашето мило семейство и весел ден!!!

    Отговор

  6. ВИНАГИ ЩЕ ТЕ ГАЛЯ , ДОРИ И ДА НЯМАМ РЪЦЕ ПАК ЩЕ НАМЕРЯ НАЧИН

    Отговор

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: