In memoriam…


В последните часове на последния ден на 2009 година ни напусна един прекрасен човек – дядото на моя съпруг, дядо Георги.

Някак си изкарахме новогодишната нощ и рано сутринта на 1 януари тръгнахме обратно към Ямбол. Времето беше нереално, топло, слънчево. Пътят – почти сюрреалистичен – зелени ливади, прелитащи от двете страни, соколи, накацали по стълбовете и дърветата, а ние – единствената кола на магистралата. Като във филм.

Дядо Георги изживя последните си дни в мисли за своята баба Донка, която го чака там, горе. Много му липсваше и искаше да отива при нея. Казваше на Жоро, че си е взел много хубаво момиче, да се грижи много за мен и да се държим един за друг винаги. Точно както те двамата с баба Донка са се държали цял живот. Казваше, че ако сме заедно, всичко ще ни е по-леко.

Заварихме нашия апартамент, където дядо Георги изкара последните си дни, с покрити огледала и пълен с хора. В следновогодишния ден едва се намериха хора в селото, които да изкопаят гроб, кръстът беше черен и празен, без име, в града нямаше отворен магазин…. Намерихме най-случайно останала боя и съпругът ми написа името на дядо си на кръста.

И така, в първите часове на първия ден на 2010 година изпратихме дядо Георги. Когато му хванах ръката за последно, му прошепнах: „Бъди спокоен, вече ще си с баба Донка!“

Advertisements

One response to this post.

  1. Posted by Станка Колева on 31.01.2010 at 0:42

    Мила, Танита,
    Много ми харесват мислите ти и това, което си писала. Определено имаш талант.
    Аз също обичам да пиша и да изливам всичко, което чувствам и мисля, но последните години не го правя. ..и аз не знам защо?

    Искам да ти пожелая само хубави, неща, но ще звучи банално….искам да ти дам кураж и че някой ден вие също ще имате своето малко усмихващо се чудо, което всеки ден ще ви изненадва с все нови и нови неща за себе си…ще расте, ще ви радва, ядосва, ще ви разплаква…….
    искам……мо ме зма, как ще го приемеш, а не искам да те разстройвам повече отколкото си……
    Ще ти кажа само да имаш вяра и надежда…. отиди в храм, запали свещ, помоли се, благодари за всичко, което имаш досега….

    Може би най – големите чудеса се случват, когато най – малко ги очакваш…
    Дано и вашето чудо ви изненада, когато най – малко го очаквате….

    С искренни и топли чувства: Таня (tanja_cwete)
    🙂

    Отговор

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: