С дъх на есен


Мирише на есен. На нещо странно между дим, очакване за дъжд и дъх на мъгла. И светлината е друга – по-мека и галеща. Есента е вътре в сърцето ми. Така пищна, оранжева, огнена, страстна…И все пак тъжна.

Есенните дъждове ще измият надеждата, сланите ще попарят вярата. А аз ще си остана все така празна. Утробата ми ще си припомня кратките мигове на туптящо сърчице и напразно ще чака друго. Дали ще бъда майка? Дали ще мога да покажа на детето си есенния листопад, кестените и пламналите гори? Ще можем ли да бягаме в дъжда и да скачаме в локвите? Ще събираме ли букети от жълти листа?

Там, в най-тъмните кътчета на душата ми се крие едно зрънце, толкова мъничко…..Зрънце надежда.

Advertisements

One response to this post.

  1. Posted by velvet ;) on 04.12.2009 at 21:52

    Ще ви се случи. Просто не забравяй за букетите жълти листа и локвите…Ще се случи 🙂

    Отговор

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: