По родопски


Вече сме тук, в Смолян. Гледам изчезващата зад облаците планина и все още се чудя как така оставихме сигурността на работата, собственото си жилище и родния си град, и отидохме на 300 километра, в Родопите. И знам, сигурна съм в едно…тук е вълшебно, прекрасно място и най-важното – това е мястото, където искам да пораснат нашите деца.
В Родопите всичко е различно. Тук все едно времето върви по-бавно от останалия свят. Никой не бърза, никой не е изнервен, никой не ти тегли по една. Дори всички спират на пешеходни пътеки и изчакват спокойно трите бабички да си минат бавно-бавно от единия на другия тротоар. Пиша за две случки, въпреки че има още много.
Първа случка. Отиваме да си прекарваме интернет, питам за договор, питам кога трябва да има човек у нас за инсталацията, а отговора: „Миии…оставете си името, телефона и адреса и до две седмици ще ви го прекараме. Договор не се подписва.“ Две седмици!!!!!! Ама на мен ми трябва утре!!!! Да, ама не може. Ако искате утре, си поръчайте експресно включване, което струва 60 лева. Мило изнудване! Обаждаме се на шефа на фирмата-доставчик и му казваме, че искаме интернет, ама не след две седмици. Човекът казва само едно: „Добре, утре ще го имате.“ И „утре“ го имахме, ама не за 60 лева. Те са само ако мине номера и се хванеш на уловката да си го поръчаш експресно. 🙂
Втора случка. Понеделник, 21 септември, почивен ден. Нооо….Български пощи работят и в двата почивни дни от 8 до 13 часа. Отиваме в пощата, за да получим една пратка. Пощата е огромна, от онези социалистически, монументални сгради, облицовани с мрамор, 3-4 входа, огромни зали, фоайета с колони и пак мрамор….Намираме в цялата тази монументалност само….една служителка, която е с голяма връзка ключове в ръцете и ходи от вход на вход да обслужва клиентите, които идват за различни неща в пощата, съответно различните неща са на различни гишета, които пък са в различни входове…И кашата става пълна.Жената любезно ни моли да почакаме, заключва вратата и отива на другата, където са телефонните кабини да обслужи няколко мераклии за междуградски разговори. Почакваме си двадесетина минути, тя се връща, дрънчи с голямата връзка ключове, влизаме, попълвам едни документи, ама се оказва, че в тази зала само документите ще попълня, а пратката ще си я взема от друга. Подрънкване с ключове, заключване, отключване на друга врата и най-накрая, след едночасово чакане, попълване, местене от зала в зала, пратката е вече в мен.
Изненадващо е, че хората тук са мили, не срещам нито една начумерена служителка. А аз имам доста ходене по инстанции, защото започването на работа като детска учителка е свързано с разни прекрасни неща – свидетелство за съдимост, здравна книжка, медицинско и т.н. Всички са усмихнати и ми отговарят на всички въпроси. Странно! 🙂 Ама пък ми харесва!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: