Между два града и два живота


Местим се. От равното, горещото, тесногръдото, ограниченото, твърде клюкарското….в планината. Родопите. Майка ми казва, че има чувството, че хълмовете я затискат. Дали ще направят това и с нас?

В главата ми е пълно с най-различни мисли…коя от коя по-тревожни и в същото време пълни с трепетно очакване на новия живот. Нямам право да се отказвам, да се предавам. Нямам право да не вярвам. Мисля, че Господ достатъчно си поигра с нас, с нервите ни, с душите ни….Досега да е разбрал, че не се отказваме лесно. Надявам се този път поне малко да ни помогне. Имам си една любима мисъл: „За да разсмееш Бог, започни да си правиш планове“. Е, май доста смях сме му докарали.

Ямбол – Смолян – Ямбол – Смолян…..прозаично, твърде ежедневно, пълно с битовизми, камион с мебели, кашони с чинии, чували с дрехи….засега. Надявам се след месец да е по-поетично, щастливо….камина с огън, свещи, топлина, щастлив дакел и…..ние двамата. С огромната надежда да станем трима…..четирима с дакела. 🙂

Advertisements

2 Коментари

  1. Posted by Аз on 03.01.2010 at 0:26

    Танушка, той – дакела..ама той безпричинно си е щастлив..Не знам с какво го храните.. :):):)

    Отговор

  2. Хахаха, храним го с храна за щастливи кучета. Освен това той се изживява като пазач на цялата улица и е още по-щастлив. Стои на пост на прозореца и лае по всички, които минават – от котки до хората, които живеят в нашата къща. :)))

    Отговор

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: