Дзен, или изкуството да си стоиш вкъщи…

Някои ще си помисли, че е голям кеф да не ходиш на работа, да спиш по цял ден и да гледаш филми. Е, да ви светна, не е чак толкова прекрасно! Не работя от края на май месец и скоро ще станат цели 5 месеца гледане на филми. Вече не ми се гледат. Честна пионерска!

Преди 20 дни минах и през серклаж. Та, хайде да обясня какво е това, като съм почнала да обяснявам всички процедури….:) “С обща анестезия (пълна упойка) на шийката на матката в областта на вътрешния отвор се правят шевове с копринен или найлонов конец, а в редица случаи се слага специален пръстен.” – това пише в чичо Гугъл. На мен май ми сложиха пръстен, ама не съм се задълбавала в подробности. Приеха ме в МБАЛ “Свети Иван Рилски Чудотворец” в Стара Загора на 29.09 следобед, сложиха ме в родилното отделение в стая с една мама и нейното току що родено бебче. Взеха ми кръв, урина, правиха снимка на диванетата и така. На следващия ден ме взеха сутринта, заведоха ме в операционната, позабавлявахме се с анестезиолога (не знам дали е задължително всички анестезиолози да са зевзеци, ама до сега не съм попадала на сърдит и темерутест анестезиолог ), слушахме едно бясно диско по уредбата, направо очаквах всички да ударят по една пета и да изтанцуват нещо в стил Джон Траволта и “Треска в събота вечер”, по някое време ми пожелаха приятни сънища и…се събудих след час в моята стая. После си постоях до вечерта с включена система с Магнезий и антибиотици и това беше. Нямах болки, нямах никакви неразположения, чувствах се прекрасно. За това допринесоха и докторите и акушерките от болницата. За първи път се почувствах човек в болница. Говориха ми на ВИЕ, което за мен е направо странно, идваха и ме наблюдаваха много често. Да не говорим за условията в тази болница. Вярно, че е частна, но си работи и със здравната каса и за операции и процедури само си доплащаш по техния ценоразпис. Всяка стая е с баня и тоалетна, ама такава, дето не можем да си позволим да си направим у нас. Съответно, банята е заредена до последно с хигиенни принадлежности, които са необходими за родилките – три размера превръзки, тоалетна хартия, течен сапун…Бебетата са при майките си, но за тях се грижат акушерките – идват на определени часове с готови шишета с адаптирано мляко, вода, сменят памперси. В същото време насърчават всички майки да си кърмят децата, показват, обясняват, дават помпи за кърма на всеки, който иска. Това е моята болница! Вече реших окончателно, че там ще се появат на бял свят близнаците ни, защото ще бъдат посрещнати като бели хора, съответно и с мен ще се държат така. Оказа се също, че татковците могат да идват по всяко време, за тях няма часове за свиждане. Никой не ги пита “`ко прайш ти тука”… Абе, място за сравнение с ямболската болница няма! Все едно са на различни планети…Което е тъжно…

Иначе, вече се стряскам като мина пред огледалото, защото го заемам почти цялото. Понякога ми липсва старото ми слабо тяло и като се сетя, че имам още три месеца да раста на килца, ме хваща депресия направо. Има дни, в които се харесвам и такива, в които не мога да се гледам. Хормоните ми бушуват и ме карат да рева за всяко малко нещо, колкото и глупаво да е то. Нощният сън го отписах съвсем, защото гърбът ме боли зверски, не мога сама да си обувам обувките, да не говорим каква гимнастика правя с чорапите….

И въпреки това, въпреки всички маловажни и големи неразположения, въпреки лошите настроения понякога, аз съм щастлива. Аз съм най-щастливата! Когато ми стане тегаво, тъжно или депресарско, мислено си фраскам един шамар и се усмихвам. До сега си мислих, че е грешно да се оплаквам и да мрънкам. Все пак толкова години чакахме тези бебета, сега остава и да се оплаквам…Ама, разбрах, че е глупаво да се правя на герой. Всеки има своите слаби моменти и е съвсем нормално да си помрънкам малко. После все идва моментът, в който някой ме изритва бясно в корема ми, прави ми бабунка и ме кара да се смея на глас. Тогава забравям всички глупости, които съм си мислила и които са ме вкарвали в депресивни състояния.

И още нещо да си призная – чакаме момче и момиче, Борис и Лора. Вече ме сърбят ръцете да започна да купувам разни неща. Една от причините да издържам лесно затворена у нас е правенето на списъци и планове. Знам всички сайтове за детски стоки, всички марки колички за близнаци, всички сгъваеми и несгъваеми легълца, дрешки, козметика….Абе, аз съм жената-план, ей!

Та, това правя засега – нищо особено, стоя и си пазя бебетата. Което, всъщност, е най-важната и отговорна задача на света!